Професоре, това дали имат или нямат претенции за министерски кресла няма значение във въпроса дали трябва да се коментират хората, избрани за провеждане на общите договорени политики. Защо тогава се гласува правителство в състав Сульо, Пульо и Пенда, когато може просто да се гласува правителство, пък партията, на която е гласувано доверие, да си го реди както си ще? Май защото понякога има точно проблем с хората, а не с приоритетните области.
Сестро, както би казал Ленин "принципно правилно, но в същноста си грешно" - първо са приоритетните области, след това са хората, чермевине не са коментирали публично състава и са заявявали защо. Какво обаче са коментирали в оная зала, може само да гадаем и да спекулираме.
Факт е, че едва от понеделник насам отласиха публично несъгласието си към Илиев, едва в днешното решение поставиха ребром въпроса.
За причините за това също можем да гадаем - дали са вътрешнопаратийни причини, дали са разбрали на къде духа вятъра, дали някои им е подсказал, не знам - вие сте разбирачите, вие манипулирайте.
Само ги сравнявам с останалите парламентарни групи - и "ние идваме" (Манолова) обявиха съвпадение на възгледите по почти всички теми, но пък адвокатът от самото начало беше против.
Бонговите хора бяха внимателни, говореха за отворената врата и за готовността да разговарят и нищо повече освен нищонезначещите и обтекаеми приказки на Бойкикев за конституционна реформа (хлъц), за закриване на съдилища, за Гешев и толкоз (също може да гадаем дали и за какво са говорили), оставям на страна трогателните приказки от трибуната на пастор Мартин за икономически промени и т.н. Разбирам го Бойкикев, беше част от статуквото, част от проблемите са гласувани или предизвикани от РФ, колкото и да се дистанцират.
Само ще отбележа, че познавам предизборната платформа на обединението, една малка част да бяха огласили повтарям огласили като "задача на деня" както казват военните, цена няше да имат, но не би.
Досежно арогантното копеленце Илиев - Когато полуофициално бе обявен първия проекто-кабинет, всички възроптаха срещу Василев, Армутлиева и още един, двама - никой не обели дума за правосъдния министър - основен играч при търсената реформа - питам се защо? Вярно, бързо, бързо оттеглиха предложението, след това го коментират като потенциален минпред, също нямаше коментари за или против, пак защо?
Дали Илиев не беше удобната изтривалка за всички опозиционни парламентарни групи, едни го използваха по-рано, други по-късно, накрая последните се опитват да ги освиркат, имаш ли обяснение?