Речник на българския език
ПИЧ, пѝчът, пѝча, мн. пѝчове, м. Остар. Простонар. Грубо. Извънбрачен син; копеле. Онези деца, на които родителите са незнайни, казват са незаконородени (пичове). Т. Шишков, ПХ (превод), 48. Той [Богоров] ни съветва да пишеме световна бивалица, наместо история.., пич наместо копеле. Знан., 1875, бр. 17, 271.