естетически дръшки. Проблемът е, че го праа абсолютно нарочно по причини, които вече съм посочвал и затва нема нужда пак да се спирам върху тях. Фсъщност, айде од мен да мине, ще се спра:
Теорията ми е, че фсъщност голема част од хората одказват да четат и да възприемат. Вместо да четат написаното, се осланят на предварителни нагласи към персоната на пишещия, съответно бъркат очакванията с резултати и като добавим разните културни и мисловни заготофки, които съставляват 90% од инструментариума, с който възприемаме действителността плюс естествения човешки мързел, се получава така, че комуникацията страда.
Затва реших, че ако е гарга, да е рошава. Ако комуникацията ше страда, да страда епично, ако не се стигне до пробиф, поне ще се забавлявам.
Плюс тва опщуването фсоциалните мрежи е перформативно по дефолт, тва е спектакъл, фкойто фсеки е едновременно актьор и публика и гледа да се покаже и/или да развлича хората. Аз праа квото мога( и квото искам) и очаквам тва, което правя, да ми се връща тъпкано. Така е редно, прайлно и честно.
Има и трета причина - терапефтична. Фмомента съм постковиден и наблюдавам у себе си некои затихващи остатъчни ефекти од тва заболяване - леки спадове фконцентрацията, извесно колебание фмоментите, когато сменям тоналността или езиците, на които чета, пиша и слушам. Затва гледам да натоварвам максимално тъпата глава и тя, дачукамнадърво, реагира добре, почвам да се връщам въф форма.
Междудругото, езикът, фключително и българският, треа да се ползва на макс. А не да му трепериш и да го увиваш ф памук - тва е ирационално, контрапродуктивно и...непатриотично.
