Аре да погледнете кво са регулирани професии и да тръгнем от там.
Тва с "имам диплома, до живот ми е" може да е ок за, хи-хи, металурзи, библиотекарки и филолошки, ма при тях нито обществените очаквания, нито ролята им в обществото налагат степента на регулация, която съществува при лекарите. Колкото и слаба да е тази регулация на територията в сравнение с ЕС.
С две думи - БЛС (или еквивалентният регулаторен орган другаде в ЕС) не само констатира факта на членство като изискване за упражняване на професията, но също така има и контролни функции по отношение на качеството и на стандартите - от медицински грешки до неспазване на изискванията за продължаваща следдипломна квалификация.
Без задължително членство (БЛС) или без регулаторен орган, който да регистрира срещу годишна такса (General Medical Council, Ordem dos Médicos, етц) няа кой да следи за спазването на тези приложими професионални стандарти.
Едно и също е в целия ЕС, дори има и обмен на информация за наказаните, особено за тези с отнети права, така щото да не могат да се преместят от страна А в страна Б и да почнат да правят мизерии на новото място.
В Бг има толеранс от до 5 години, през които лекар може да не упражнява професията си без да е необходимо да се мотивира за това - майчинство, почивка, промяна в кариерата и т.н.
Съвсем логично се приема, че ако в продължение на повече от 5 години един лекар не е упражнявал професията си, той няма как да продъжи да има лекарски права и ще трябва да си ги възстанови с полагане на държавни изпити. Няа как да не си влизал в кабинет, да не си пипал пациент, да нямаш и един час сдк през последните 5 години и да запазиш правата си.
Идея нямам дали някога се е случвало някому да отнемат правата, щото не е практикувал.
Повече от логично от практическа гледна точка е тоя, който е на границата на 5 те години, да отдели 48 лв годишен членски внос, да поработи поне няколко седмици някъде по заместване и да си гледа рахата следващите 4 години и 10 месяца, ако толко иска хем да е лекар, хем да не се занимава.
