казва се "Прочетете българската класика, приказката за "Гъргалчо мамин, Гъргалчо!"
Ти ако разчиташ на "класиката" да ти обяснява живота, значи си израстнала в парник и с пет класики нищо няма да научиш. Е, ако обичаш да си поплачеш за някоя неразбрана любов, нема лошо.
Нямам неразбрани любови, освен към бродерията, но там вече ме подвежда зрението!
А класиката, и по-точно приказките и преданията, са начинът да бъде научено следващото поколение на нещо. Да знаеш, знам го от професионален шпионин, който обожаваше приказките по професионален признак. Нищо не разкрива душевността на един народ, начина му на мислене и съответно го прави предвидим, така както го правят приказките.
Когато на онзи остров се чу за чудовищно земетресение, моята първа мисъл беше, ох, дано се сетят да бягат навътре и нагоре, защото брегът ще бъде сметен. Къде към триста хиляди не бяха чели японската приказка за стареца, който като се дръпнало морето след трус, уговарял съселяните си да не събират рибата от сухото, а да бягат горе в оризовите полета. Кой слуша изкуфели старци, когато такъв улов чака, нали, народът хукнал към рибата. А старецът хукнал към полетата и започнал да пали узрелия ориз. Народът решил първо да спаси ориза от лудия дядо и се юрнал нагоре. Дорде стигнат и цунамито просто отнесло рибарското им селище, но никой не пострадал, защото оризовите тераси били високо горе на брега.
На мен това знание не ми свърши никаква работа, защото аз съм в Канада. Местните племена също са го знаели, защото сред тях жертви на цунамито няма, те се изнесли по хълмовете бързо и отговорно. А нечелите, дето са израстнали извън моя парник, отидоха да снимат плажа и там си останаха.
Четете приказки, не се знае кога ще ви потрябва.
