Гледам горните 2 коментара и съм съгласен и с 2та. Селско чадо съм, макар и роден в София - до 6 г ме е гледала баба ми на село, а после всяка ваканция - 1вия влак и на село до 18 годишен. След това баща ми и майка ми поеха щафетата и аз пак там при всяка възможност - като "мощна" работна единица. Та майка до преди 7-8 г гледаше и овце и кози, преди това когато беше по-млада и по 2 прасета. Рекордът и беше 49 бр. жива стока ....все се тюхка, че не е могла да ги докара до 50!!!.Та и колеше и продаваше и нас ни снабдяваше. Знаеха я там като "бабата с агнетата". Никога не продаваше агне под 20-22 кг живо тегло. Проста сметка - по ония времена в нашия край до 25 кг се водеше агне, след това "шиле". Разликата в цените е съществена. Ако го продадеш 12-15 кг губиш от тегло. Ако е над 25 кг те удря разликата в цената. Клала е по-малки, но само когато види, че животното е нефелно. Та "селяните" може да не са високообразовани, но умеят да си правят сметката.
Лично за мен "селянин" не идентифицира месторождението, а дава информация за начина на мислене и поведение.....познавам селяни родени буквално на "жълтите павета".