Баща ми, светла му памет, е бил момче в началното даскало на 9-ти септември. Разказваше ми. "Беше една безкрайна радост и празник, носеше ту тук , ту там - Ур-а-а-а-а ! И хора които нито бяха комунисти, нито клоняха към комунистите, гледаха с оптимизъм..." В началото на Демокрацията след 10/11 1989 бяхме настроени на силно критична оценка за тази дата. Фиксирахме се в неща след нея, като Народния Съд , личните отмъщения, национализацията. Имало ги е. За някои представители на нацията хич не е било добре, имало е и насилие, и несправедливости. Имало е и както днес осъзнаваме, съвсем правилно осъдени, и разстреляни... Защото когато си лично отговорен за това, че си довел страната си до Национална Катастрофа, не е зле да те разстрелят. В такива преломни моменти покрай сухото гори и суровото. За сметка на това Нацията получава урок за дълго време, "държи влага". Как оценяме периода от 9/9/1944 до 10/11/1989 ? Колкото повече време минава, не е носталгия ! Просто обективността изисква да се признае. Тогава България вървеше напред и нагоре. Днес потъва, изчезва... Имаме нужда от нов 9-ти. Но преди това ще трябва да дочакаме нова "Яшко-кишиневска операция" . Дали ?
