И аз гласувах на машина.
Вътре в секцията чаках известно време и гледах гласуването на ромка. Познаваме се, тя е на 49 години.
Председателката на комисията, стои права пред нея:
- Мушна ли картата, госпожо?
- Мушна,мушна..
...
....
-Ами хайде, гласувай!
- Какво да праи сега?
- Какво пише на екрана отдолу?
- Добре пише.
- Ама не може да пише 'добре'..Чети чети.
..
- Не добре.. пише.
- И ТОВАААА НЕ ПИШЕЕ.
Член на комисията:
- Ашаа сиях каре вар мъ/ Долу има ли черен квадрат/
- Йок
Друг член:
- Да вади кртата, времето свършва..И да не съ говорат чужди езици
Председателката се тресе от яд..Позволява на члена от малцинството да иде да занича и помага.. Да не занича много, само да помага..
Дават ѝ друга карта... Пак мъчнотий.. За да изпреварят времето казват на рома да свърши работата.. За двайсетина секунди се приключва..
На излизане от училишето, се засичаме с комшийката..
- Комшу, ти нали знаеш-може да чете, ама кьорав станало.. Калем дават, ама хем очила да дават бее.