Бачо Кольо, жена ти сигурно е надарена с железни нерви, търпение на статуя и доброта на границата на свръхестественото. Винаги съм се чудила как оцелява една жена толкова години в родното ни училище. Аз получавах главоболие само от хергелетата изхвърчащи от класните стаи след последния звънец.
Суми, снимки и коментари има в социалните мрежи. Явно от значение е и къде се намира училището. Бях преразказала преди дни спомен на близка приятелка за първия получен от нея подарък, след първата и учебна година като учителка на село. Тук е, в ''И сега''.
----
Подаръци се правят от родителите, дори при завършване на детска градина. Нямам нищо против, точно обратното, след като калпазаните ни са трошили здравето на някой, който им е наливал ум и знания в пълните с бръмбари глави, е редно да кажем едно Благодаря, придружено с подходящ подарък, нито оскърбително евтин, нито притеснително скъп. Къде е балансът, какво е подходящо за що-годе улучване на мярката, за това са въпросите ми.
----
P.S. Личен спомен. Преди години на учителка беше подарен чифт скъпи обувки. Аз бих се замислила защо ми ги подаряват хора, които не са ми близки. Мислят, че съм бедна и се обличам евтино ли, или, че нямам вкус. Обидно и дори до някъде унизително, въпреки добрите намерения на подаряващите.
