Жалко е за жертвите, млади хора. Разпадът е всеобхватен. Вчера и днес коментираме в къщи "приключенията" и преживяванията на наш близък млад мъж. Много талантлив, с изявени качества и семейство, проявявало се и до сега в три поколения като обществено и интелектуално значимо... Той привършва докторската си работа и сега се захвана да води в горните класове часовете по една определено практическа дисциплина. В една профилирана (доколкото зная) гимназия на горните класове.
Това което разправя е невероятно, но явно това е положението - без окраски и замазани контрасти. Младежите са строго "дефинирани" в разбиранията и интересите си: - БМВ-ета и скорости, да праскали чик** вътре в купето, да пушат и не само, цигари и ...
- Това е хоризонта им. Дисциплината в час - забравете. Вика ли му в лицето прозвище, нещо като прякор -"бай Ху*... Аз считам, че това е дори израз на уважително отношение.
Младият мъж, бе и май все още, с конформистки поглед към дережето в мамковината, но сега иска да напуска и бяга по-далеч от реалността на Демокрацията тъдява. Утешавам го, че няма къде. Помията е в настъпление. Случайно ли е? Разбира се - НЕ.
Потоп!