....намерено в мрежата:
Героят е обичаен кретен, който живее с усещането, че никой не го разпознава, като такъв.
Всъщност не е така.
Тази патология е доста разпространена в евроатлантически / русофобски среди и на фона на общото обеднявяне на населението взе да дразни силно и напълно естествено, както и да буди огромна ненавист и дори желание за саморазправа с чудесно описаните от Ray паразити...
Ето го и текстът:
Съвременната политическа класа в България не е елит, а плесен, отгледана в НПО-тата, хранена с грантове и пусната в кръвоносната система на държавата като автоимунно заболяване.
Отворете CV-то на средностатистическия български „нов политик" (нека го наречем Цицелко) и ще откриете, че Цицелко никога не е работил реална работа, не е плащал заплати от собствен джоб, не е носил отговорност за нищо.
Цицелко е еволюционна аномалия, той достига зряла възраст и министерски пост, без никога да е носил отговорност, по-голяма от избора на кетъринг за семинар.
Има три професионални умения:* Писане на проектни предложения на корпоративен есперанто. „Синергия." „Роудмап." „Капацитет." „Устойчивост." „Мултисекторен подход." Думи, които не значат нищо, но звучат като нещо.
* Усвояване на бюджети. Не създаване на стойност, нито генериране на приходи, нито решаване на проблеми - само усвояване. В нормалната икономика парите се печелят. В грантовата се усвояват.
*Стратегическо позициониране. Цицелко знае кого да цитира в доклада, на чие парти да отиде, кой посланик да тупне по рамото и кой журналист да нахрани с „ексклузивна информация".
-------
Цицелковецът преминава
през четири фази на развитие. Фаза 1
Цицелко влиза в „неправителствена" организация. Там се учи да симулира дейност. Пише доклади за проблемите на обществото, без някога да е бил част от обществото. Анализира бедността от кафене с капучино за шест лева.
НПО-то е инкубаторът. Контролирана среда, стерилна от пазарни рискове, конкуренция и последствия. Ако Цицелко сбърка доклада или бюджета, нищо не се случва. Ако целият проект е безсмислен - пак нищо не се случва, защото успехът на НПО-то не се мери в резултати, а в отчети. А отчетът е литературен жанр, не метрика.
Фаза 2 (Държавна служба)
Цицелко се „спуска" като парашутист в министерство или агенция.
Без избори, конкуренция или оценка за компетентност. Просто се „назначава." Един ден Цицелко пише доклади за министерството, на следващия е министър. Прехвърлянето е безшевно, като метастаза, която преминава от един орган в друг по лимфната система на грантовата мрежа.
Фаза 3 (Разпределение)
Вече чиновник, заместник-министър или „съветник", Цицелко насочва държавни потоци обратно към НПО-то, от което е излязъл.
Държавата обявява конкурс за „граждански мониторинг." Десет милиона лева. Критериите на конкурса са писани от Цицелко за Цицелко. Печели НПО-то на Цицелко. НПО-то раздава под-грантове на двадесет малки НПО-та. Всички двадесет са от същия кръг. Всички пишат доклади как правителството трябва да следва „европейските стандарти."
Държавата плаща на НПО-то, за да каже на Държавата какво да прави.
Фаза 4 - РЕЦИКЛИРАНЕ
След края на мандата Цицелко се връща в НПО-то. Там харчи парите, които сам си е отпуснал. Пише доклади за провала на правителството, в което самият е участвал. Критикува наследника си - друг Цицелко от същия инкубатор, и чака следващия цикъл.
------
НПО-тата не са "гражданско общество", а тумори, които изсмукват ресурс, за да произвеждат доклади, които никой не чете, освен други паразити.
Вие плащате данъци. Данъците отиват за грантове. Грантовете хранят хората, които ви обясняват, че сте "прости" и трябва да бъдете "образовани" по евростандарт.
Тази нова "Грантова аристокрация" е по-страшна от старата номенклатура. Старите комунисти поне строяха заводи, макар и неефективни. Новите Цицелковци не строят нищо. Те са специалисти по "мониторинг" и "оценка" на разпада, който сами създават.
Плащаш данъци. Данъците отиват към НПО. НПО-то критикува правителството и изисква повече пари. Хората от НПО-то влизат в правителството. От правителството дават още пари на НПО-то.
Повтори от точка 2.
Тенията е вътре, и не просто е вътре, а ти обяснява, че без нея „демокрацията е в опасност", че ти си „прост Ганьо" и трябва да бъдеш „образован."
------
Днешната „аристокрация" е наследствена бюрокрация. Децата на Цицелко стават Цицелковци. Карат стаж в същите НПО-та. Учат в същите западни университети, платени от същите стипендии.
Те са симулация на гражданско общество. Зад фасадата няма нищо - нито реални проблеми, нито реални решения. Само отчети. Доклади. Стратегии. Роудмапове. Препоръки.
-----
Цицелковците се наричат „демократи." Това е може би най-перверзната измама в целия водевил.
Демокрация означава власт на народа. Цицелко презира народа. Когато народът иска референдум, Цицелко му обяснява, че „пряката демокрация е опасна."
------
Политическата класа в България е затворена екосистема от цицелковци, които не решават проблеми, а индустриализират описването им. Създават работни места от говоренето за безработица.
Усвояват средства за борба с корупцията, чрез корупция.
Ако утре спрем кранчето на публичните и грантовите средства, деветдесет процента от тези „експерти" и „политици" ще умрат от глад. Те не знаят как се прави хляб. Знаят само как се пише стратегия за устойчиво хлебопроизводство.
Държавата е мъртва. Кръвта и тече към фондациите.
Да живее Цицелковецът.""
