Как си бре човек? Вдигна ли го...оксиметъра?
а бе средна хубост. откарах две седмици в болницата - почти една в интензивно и повече от една в кардиологията, и в събота ме изписаха. и ми дадоха едно листо как от 13 до 28.03 съм бил в болница, и ми обясниха как трябва да ходя при джипито за болничен оттам нататък. и ми написаха 9 страници документ как са ме приели, какво са ме правили /реанимация, 2 стента, изследвания и пр./, какви лекарства и докога трябва да вземам и т.н.
отивам аз в 7.30 сутринта с по-добрата ми половинка /тя не смее да ме пусне сам/ при джипито, като нито съм ял, нито съм пил нещо, че ако тръгнат да ми вземат кръв, да бъдели обективни изследванията. и понеже нямам час, се почна чакане.
към 9 и нещо влязох при докторката /те са практика от поне 5 лекаря, на конвейер действат/ и се почна. екг, кръв, урина, и после сестрата от рецепцията ми направи час за 13.20 за скенер. значи по принцип ако не се обади колега, сиреч лекар или сестра, е практически невъзможно да си направиш час за същия ден. никъв шанс.
обаче тука друга уловка: 4 часа преди скенера не трябва нито да ядеш, нито да пиеш. а то вече минаваше 10, така че ме изкомандваха да постя до скенера.
вземаме си със съпругата рейса до болницата, където е скенера /с рейса удобно, щото те стоварва буквално пред главния вход/, отиваме, изчакваме един пощурял шофьор от ups, дето не знаеше къде да тръсне новия рентген, дето го доставя, пак малко чакане, мина скенера и то стана два и половина.
и жената вика: ей тука дай да влезем в кафенето да хапнеш нещо. погледнах аз, то вътре едни сандвичи, дето некси не ловят окото, и погледнах хендито как рейса идва след 5 минути и ѝ викам да си вземаме рейса и да си обядваме в къщи.
и пет минути някъде преди спирката на мен нещо почва да ми се вие свят. после си спомням как жена ми ме потупва по бузата, аз ѝ обяснявам, че ми се дреме, тя пощуряла, развикала се, спряла рейса и викнали бърза помощ. шофьорът извани неква бутилка с вода, понаплиска ме, аз взех да гледам с едно око. виждах едно такова размазано, виждаш примерно силует на кола, ама цвят - не, всичко сребристо, и само силует, примерно малки неща като номер не виждаш - не само буквите, правоъгълника на номера не виждаш.
довтасаха бързата помощ, на място почнаха да ме мерят и излязох с пулс 28. сложиха ми абокат, наляха ми нещо от спринцовка, сложиха ми система, преместиха ме в линейката и аз се ококорих, взех всичко да виждам и да си говоря с момчетата /те едни млади, колкото моята голямата на възраст/.
обаче те действат по протокол и айде обратно в болницата. първо в реанимацията, там кръв за изследвания и седях около час, докато излязат. после пак в кардиото, същата лекарка и същата сестра, дето ме изписаха, ме приеха пак. ококориха се и двете.
седях до вчера, пак ме изследваха, този път търсиха да не би да имам аритмия неква. не намериха и сега съм си в къщи. и внимавам да храносмилам редовно, че да не стават зорлем сакатлъци.
