Имам колеги от Радомир, до един са сладури, за разлика от перничани, които са в двете крайности - или са големи сладури, или са бесни капути.
Радомирци си вдигат телефона с едно "еее..." и с малко тренинг, докато схванеш интонацията, можеш да разбереш дали разговарят с жената, с брато, с майка си, с приятел, с неприятел, с напълно външен човек (например с банка).
Миналата есен в едно ресторантче на хвърлей от общината ядохме един от най-добрите шницел пане изобщо.