Щом Джамбазки пищи, значи
Джамбазки пищи, но не е изключение. В неспособността да се огледа спорът ни със Северна Македония в общата картина. В този спор ние, България, се фиксирахме върху историческото си право. Северна Македония заложи на настоящето. Прецениха, по-мъдро от нас, че геополитическата конюнктура е в тяхна и на членството им в ЕС полза. Следователно, просто трябва да изчакат, докато нарастващият от вси страни външен натиск на ситуационните им съюзници и партньори в този проект сломи нашата съпротива. Въпрос на търпение и на ... малце македонски инат. В края на краищата, въпрос на време, оказва се.
В наш пасив е, обаче, и тук Джамбазки има основания, е отказът ни да мислим самостоятелно и стратегически. По време на падишаха Борисов, по начало, мисленето не бе на мода. Има, значи, кой да я мисли - кеф ти Брюксел, кеф ти Москва, кеф ти Вашингтон, кеф не кеф - и Анкара. Що да се морим. Като ни дойде яйцето до мястото, ще се напъваме.
Ние, прочее, си позволяваме лукса да прозяпваме важни развития около нас. Ще ви илюстрирам незабавно. Малка игра на "асоциации". Франция, Гърция ... Е, как е? Включвате ли се? ... Да ви добавя и Турция, тогава. Сега по-добре ли е? Загряхте ли?
Е, сега да се върнем към играта с Македония. Вече не е същото, нали?
