По темата:
"България" от края на VII до края на X в. са групи от донейде самоуправляващи се хора - някои новодошли, някои местни, обитаващи две късноримски провинции (едната сменила името си някъде около средата на VII в. от Скития на Варна, другата останала Мизия), простиращи се между Дунав, Стара планина, Черно море и Вит. През по-голямата част от времето са нормални хора, но некои от тях понякога изпитват желание да тричат людете из Тракия, та чат пат се налага да им се набива канчето. В началото на IX в. един от царкировците решава да пребие няколко по-малки рибки западно от Вит, живеещи в провинция Крайбрежна Дакия (някои новодошли, повечето местни) и да им надене хомотче, но те изпищяват, обръщат се за помощ и към франките, които моментално се намесват, щото царкирото Омуртаг заплашва да им разбишка алъш-вериша с Византия, ако евентуално доближи желающите си да краднат лапки до магистралните пътища Белград - Солун и Белград - Константинопол. В резултат на което разни канчета са набити и нещата се връщат в изходно положение.
Това са и първите признаци на някакви опити за еманципация, които след това се усилват донякъде, а протягането на лапките (при блокажи на север (там много бият!), на запад и на юг) тръгва опипом и с променлив успех на Югозапад. Както винаги става, след най-голямото (и неуспешно) извержение следва зловещ бой, диктуване на условия и христолюбиво раздаване на пържолки, които в определен момент секват, защото проектът е оценен като в крайна сметка излишен.
Ще бъде изваден от нафталина 200 години по-късно от други царкировци, власи.