Проблемът е че умерената Ваня Григорова е ляв маргинал в един казионен профсъюз от фашистки тип в една бедна поради системно неравенство страна търсеща по инерция решение в етатизма"аз давам".
Ваня Григорова не е точно "умерена", а по-скоро радикално лява, поставена в местния политически спектър. Ваня Григорова не е и маргинал, а консултант на един от двата най-големи синдиката, признати от закона като субекти на тристранно сътрудничество (каквото и то да значи по тез места напоследък). Ваня Григорова, впрочем, е сред тези леви, които интерпретират по системен начин системното неравенство.
И, накрая, но не на последно място, Ваня Григорова е един от най-стойностните кандидати за това да представляват непредставляваните и в този състав на Народното събрание леви българи. Такъв е, например, и Константин Проданов. Факт е, че в представеният в Народното събрание политически спектър зее огромна дупка вляво. Един ден тя ще бъде запълнена. Тогава, може би, ще спра да се смея, когато чуя за "партии на промяната".
Бързам да отразя възраженията ви - БСП на Нинова, оскъдно представена в НС четвъртокласна политическа сила със затихващи функции, не е лява партия. Видно е и от "аджендата" на Нинова за преговорите по съшиването на новото управление, по методиката на д-р Виктор Франкенщайн. Сведе се до патетично афиширана, но твърде банална хомофобия и национализъм. Това е, което и остана, след като се провали във всичко друго. Нищо ляво, впрочем. Лявото си отиде, боя се безвъзвратно, с тези 700 000 членове и симпатизанти, които предпочетоха да НЕ ГЛАСУВАТ за БСП на Нинова.
