Няма нищо сложно за разбиране, селекцията започва при достатъчно ваксинирано население, поне 80%, чак тогава вирусът ще започне да мутира за да преодолее ваксината.
Дотогава се задоволява с неваксинираните.
Няма такова нещо, като вируса да чака да станат ваксинираните 80, 20 или 160%
Вирусите мутират непрекъснато много или малко, според вируса.
Нова мутация може да се пръкне от един единствен индивид.
Ваксинациите, принципно, нямат отношение, мутациите са винаги налице.
Ваксината подтиска развитието на определен щам - нещо като вземане на страна във вътрешно-видовата борба, давайки шанс на други, евентуално по-издържливи.
(Поне така си обяснявам философията на не-ваксинирането по време на епидемия)Ние също "мутираме" непрекъснато. Понякога в неприятни карценоми...
В началото на ковид истерията попаднах на разни изследвания (направени далеч преди нея). Касаеха "старите" ваксини срещу тези "обикновени/популярни" заболявания, от които те ни предпазват.
Както споменах, не разбирам от тези неща и не помня наименованията. Нито на ваксините, нито на болестите - не правя разлика между дребна и едра шарка примерно. Просто не знам кое кое е.Но какво ми направи впечатления в изводите на изследванията.
Ваксинираният срещу ХХХ, примерно, получава доживотен имунитет срещу ХХХ
Но сред неваксинираните срещу ХХХ ракът на УУУ се среща 50 пъти по-рядко отколкото сред ваксинираните.
Т.е. ваксината срещу ХХХ води до рак на УУУ след 30, 50 или 70 години.
И това евентуално е нееднозначно - пример - може да води до рак на УУУ, но само сред хората занимащи се години с промишлено отглеждане на риба да речем, а сред останалите да е без каквито и да е последствия.
Твърде сложна е биосистемата за да барникаме в нея арогантно, както го правим сега, с масовото ваксиниране с препарати, чиито въздействие е абсолютно неизвестно дългосрочно, при това без дългосрочен имунитет.
Взелите политическите решения, политизиращите заболяването, трябва да бъдат разследвани.*
Хегел е бил мъдър мъж!
