Отговарям на Асол: изкарах Ковида през март-април. Всичко започна с гадна температура 37,2 - уж никаква, но изтощителна. Цял ден спане. И на аспирини. Когато обаче след една седмица се закова на 38,2, разбрах, че нещо става. И хоп, положителна проба. Веднага снимка на белия дроб, той половината наистина бял! Значи, пневмонията е работила без никаква кашлица и други симптоми. Вкус, мирис - всичко си имах. Нататък лечение с антиобитици около месец (или 40 дни). Слава Богу, не ме взеха в болница, а у дома. На последната снимка дробът беше изчистен. Умората обаче беше голяма! Задъхвах се дори на стъпалата на автобуса, освен това при изкачване ме боляха мускулите на краката. За да съм сигурен, отидох да ме прегледа (платено!) най-добрият пулмолог проф. Костов. Убеди ме, че съм здрав, но за болките и дишането ми каза да почакам поне 6 месеца. Така и стана, но накрая се оправих до степен през септември да качвам Рила с раница. Това е разказ на патило (ако някой държи да уточни - и на старило). Не пожелавам никому да се разболее - кофти е!, но ако му се случи, му пожелавам да го изкара сравнително леко като мен.
Постскриптум! Вчера погребахме моя близка приятелка. На 65. Ковид, за две седмици. Неваксинирана. Мъжът ѝ - ваксиниран и жив. Чух се с двама приятели, семейство. Те пък ваксинирани, но ги хванало. Изкарали го съвсем леко. Пък вие си гледайте статистиките. От тях не се умира, но не се и лекува. Аз тия дни ще се ваксинирам, въпреки че още съм в "гратисния период".