1. Надявам се, че не си скъсявал и нарязвал за муфата с ножовка и плашка. :)
2. А монтажа на оптиката как осъществи? Пикатини (не ми прилича) плюс заварка?
Отначало да река - по-долното може да отегчи или да прозвучи като курс то материалознание и металообработка!
1. E-e-e: 2-ро поколение инжелер железар съм (и по майка и по баща), 37 г стаж оттатък и отсам океана
Малко предистория: тук работя във фирма която се занимава със "железарство", ама "тънки" работи, работим само с "алпака" - 304, 316, Дуплекс 2205. Във фирмата сме само 2ма "динозаври" - шефът на конструкторския отдел и аз (в т.нар "Отдел по приложенията"). Мое мнение - чорбаджията ни държи за да "дърпаме" юздите на младежите, т.е да ги пазим от скъпи глупости. 2мата се разбираме се отлично - на мен ми идват идеи, а той винаги е готов за "предизвикателства". Има огромен гараж, но колите му стоят пред него, защото гаражът е малък цех. Има 2 струга, фреза, бормашини, шлайф, песъкоструйка и пр. Та занасям аз "материалите", давам му скиците и на другия ден - воала. Пари не взима!!!. Някой стек с бира или гифт карта за жена му - може. ....Американец, ама от старите, дето са на изчезване. Вярвам, че това обяснява нещата.
Да, цевта "на грубо" я отрязах аз - много дълга беше и неудобна за транспорт. Опитах с ножовка, ама не фана - много корава излезе и изяде 2-3 листа. Накрая я довърших с ъглошлайфа :lol:
После си мина "по науката". По-трудното беше да я "коронясам". След доста четене и мислене - получи се.
Мушката също е "спец" производство: използвах оригиналното парче от цевта, с "лястовичата опашка". Разстъргахме го, за до пасне на по-големия диаметър след скъсяването. 2 стопорни винтчета. Купих нова мушка (продават ги), с възможност регулиране нагоре-надолу и ляво-дясно.
Скъсих и шомпола.
Най-трудно ми беше с "дървенията": Много "дърводелско" време и търпение, докато напасна размерите по новата цев, най-вече да сменя местата на заключващите скоби. А парчето което ляга отгоре в/у цевта си е направо "зъболекарска" дейност - то е тънко почти като яйчена черупка!
След толкова много модификации и "железарска работа" никаква оксидация не остана. Минах всичко без затвора на песъкоструйка (естествено със затапени цев и патронник). Намерих накаква "боя", двукомпонентна, специално за оръжие - замества оксидацията. Аз съм правил оксидации на "горещо", но само за късо оръжие - няма как да "накисна" 43 см цев :-). Сместа се оказа отлична. Дават ти я със спрей бутилка и после все едно боядисваш кола с пистолет. Условие - трябва да стои 30 дни, преди да се сглобява (висяха железа в гаража). Резултат - перфектен! Бече 7 г гърмя с тази пушка и то по доста патрони - няма ни шупла, ни люспа, ни дявол!
2. Не, няма никакви заварки. "Избива" се мерникът, след като се махнат стопорният щифт и стопорното болтче под "листото". Отдолу е "лястовича опашка", но интересна - има формата на трапец, защото следва диаметъра на цевта. Продават се монтажни прицелни планки за Мосин, които пасват на лястовичата опашка. Аз намерих една, която има "вграден" прорез на мушка под оптиката, та затова ми трябваше онази "чудесия" от по-горе с регулируемата мушка. Бая патрони отидоха докато направя "центровка".
Интерсен детайл, понеже вече съм "преработил" 4 Мосин-ки: Най-старите, които съм похващал са 31-33 г. На тях мерникът не излизаше след махането на щифта и на болтчето. Оказа се, че са тогава допълнително са запоявали мерника към цевта със сребърен припой (такава беше снайперката, която предложих на колежката Алиса). Наложи се да ги режа по дължина и да ги грея с газена "лампа" :-). Оттам насетне (38-43 г) припой няма - количество за сметка на качество.
Някой ще кажат - а бе ти що се занимаваш с такива дивотии: ами когато човек поостарее трябва някак да си прекарва времето. Жената ходи на йога и медитира. Аз йогист няма да стана и мойта медитация е да си играя с "болтчета и гайки".
Последно: ето как стреля "обреза" от 75 м. Мишена 25 см диаметър. Тук няма по-дълга дистанция, за 200 м трябва да ходя в дугия щат (Уисконсин). Естествено отклонението е по-голямо, но в рамките на 4-5 см.
