Защо българската обсесия е по Македония, а не по Одринска Тракия?

[фелдкурат Ото Катц]

Защо българската обсесия е по Македония, а не по Одринска Тракия?

Гробницата на българската държавност. „А Одринско? Защо сме се фиксирали в Македония и сме загърбили Одринска Тракия?“ – често се задава този въпрос. Аз съм беломорски българин и фамилията ми се мести в България чак през 1945 г., с последния влак или по-точно кабриолет, двуколка с два коня, с която баба ми, 20-годишна (жена?) пресича сама урвите и катърските пътеки на Родопите. Носи две малки деца-годиначета в едната ръка, юзди и камшик в другата (какво нещо е българката…), докато дядо ми гони Михаля из Македония… без да знае къде са жена му и децата му. Често съм си задавал този въпрос. Откъде е тази българска обсесия по Македония, за сметка на всичко останало и въпреки всичко останало? Отговорите са простички и в цифри.
.......

Целият материал е тук:
https://voinaimir.info/2022/02/thrace-macedon/?fbclid=IwAR1zbtBijKwylHjVXcnioeqLMuaFUdyPZugx3RmNBf9Hqllqb2qP1t5OkvE

Наистина, защо сме се фиксирали - материални интереси, исторически, лични, не вярвам?
Моят дядо след Световната война е командвал гранична застава на река Арда, баба ми, самата тя изселничка разказваше как при тази застава  българските изселници масово са преплували реката пазени от войската......

[Giuseppe]

[lucho]

Докато македонската миграция в България е от порядъка на 400 хиляди души, събраните в Дедеагач западнотракийски българи след разорението на селата им през 1913-та, по сведения на Милетич, са 18 хиляди общо. Толкова. Това е истинският размер на българската популация в Беломорска Тракия. 18 хиляди.

18 хиляди друг път. Поне 300 000 са населявали Одринска Тракия и ония 80% от тях, които не са били избити, са били принудени да избягат!

113 години от погрома над тракийските българи

🔥 Лятото на 1913 г. е фатално за тракийските българи. Турция, без да ни обяви война, напада малобройните български гарнизони в Одринско и почти без бой завзема отново цяла Източна Тракия - спечелена с цената на хиляди убити български войници само няколко месеца преди това. Българското население има само два изхода - бягство или смърт от ръцете на настъпващия турски аскер и башибозук.

✅ В малкото лозенградско село Корията, намиращо се в южните пазви на Странджа, непосредствено над Лозенград, един българин припряно стяга цялото си домочадие, натоварва жена си и четирите си деца на каруцата, взимат каквото могат да носят и побягват на север към Малко Търново. Преди да потегли обаче събира колкото ценности, които има, слага ги в един бакър и ги пуска в бунара си в двора. Всички негови съселяни правят същото - ако башибозука ги настигне, може да ги заколи, но поне няма да ограби едничкото им имане. Бягащите българи са си мислели, че като свърши мурабето (войната), ще се върнат обратно по къщите си и спокойно ще си извадят парите обратно.

❌ Но не би. Турците избиват около 20% от тракийските българи в зверски и чудовищен геноцид, а останалите 80% прокуждат и не им разрешават никога повече да се върнат. Оцеляват единични фамилии, и то само в градовете. Българщината в Одринско е почти напълно изкоренена, а границата е затворена за преминаване. Ще мине почти век, преди потомците на прокудените българи да могат да се върнат по родните места на своите родители, баби и дядовци.

☝🏻 Един от тези потомци съм и аз. От с. Корията, днешното Курукьой, идва една част от рода на майката на майка ми, баба Калинка. Историята, която ви разказах, е на нейния дядо, Стоян. Като бях малък баба ми я разказа и така ми разпали въображението, че почнах да си представям как отивам в селото и намирам скритото имане. 🙂 Впоследствие обаче пораснах и реших да направя нещо много по-реалистично - да направя родословно дърво на нашия род. Така се оказа, че 3/4 от моите предци са родом от лозенградските села Крушево, Дерекево, Корията, Кула и Чаглаик. Останалата 1/4 са балканджии от троянското село Врабево.

💢 За първи път почнах да обикалям обраслите пътеки на днешна турска Странджа преди 20 години и от тогава почти всяко лято намирам време да посетя родния край на моите деди. Вчера бях в Корията. Снощи нощувах в Малък Самоков - най-големия град в сърцето на Странджа, днес се нарича Демиркьой. И на двете места говорих само на български, защото след 1913 г. турците зоселват на мястото на изгонените българи-християни пак българи, само че мюсюлмани от Родопите. И не само - в малък Самоков има и албанци, босненци, санджаклии, черкези, само турци почти няма. Както ми каза снощи един местен българин-мюсюлманин - "турци в Самокова нема ич биля". 🙂

Въпреки всички исторически трагедии и драми, българите пак сме тук и строго погледнато, никъде не сме ходили. Нашите сънародници помаци продължават да пазят българския език твърдо и да го предават в семействата си, което остава най-силната връзка с българската нация. Разбира се, както може би предполагате, държавата ни не се интересува от тях. В Турция има огромно българско малцинство, което може би наближава 1 милион, като в него не влизат турските изселници с българско гражданство - това е количеството само на нашите сънародници мюсюлмани, пазещи майчиния си български език, българския фолклор и паметта за майката родина България. За тези наши сънародници, нито един от които няма българско гражданство, дори не се говори.

И по майчина, и по бащина линия моят род също е от Одринска Тракия.