Вл. Наков
⚡️Помните ли си аферата „Пицагейт“? Още от самото начало, в края на 2016 г., американските институции, водещите медии, социалните мрежи и службите за сигурност я определиха като безпочвена и фалшива конспиративна теория, в която само сериозно ирационални хора биха могли да повярват.
Аферата избухна, след като WikiLeaks публикува имейли от Джон Подеста, тогавашен ръководител на кампанията на Хилари Клинтън и преди това съветник на президента Барак Обама и началник на кабинета на президента Бил Клинтън, които съдържаха необичайни формулировки и вътрешни шеги, които някои интерпретираха като кодиран език за трафик на деца и сексуално насилие. Вашингтонската пицария „Комета Пинг Понг“, собственост на Джеймс Алефантис, дарител на Демократическата партия, беше в светлината на прожекторите като предполагаемо място, където са се извършвали подобни дейности и където се твърди, че е имало мазе за насилие над деца, което не е доказано. След това „Пицагейт“ беше обявена за опасна измислица.
Основното в цялата история обаче – и това, което систематично се игнорираше в публичните отричания – не беше конкретна пицария, а тезата, че в кръговете на политическия, финансовия и медийния елит съществуват мрежи за сексуална експлоатация на непълнолетни, които отдавна са защитени от правосъдие. „Пицагейт“ е само една в морето от „конспиративни теории“, според които членове на глобалисткия елит се наслаждават на най-странните и чудовищни извращения.
Януари 2026 г. бележи преломна точка. Не защото светът е научил нещо абсолютно ново, а защото е стана невъзможно да се продължи със стария наратив. Случаят с Джефри Епщайн (Епстийн) вече не може да се третира като поредния секс скандал на богатите и могъщите, някакъв вид морален ексцес на елита. Документите, публикувани междувременно – снимки, записи, директни връзки – изтласкаха цялото нещо отвъд зоната на комфорт, в която медиите държаха обществеността години наред.
Това вече не е въпрос на „злоупотреби“, „ексцесии“ или „индивидуални престъпления“. Това, което може да се зърне от наличните материали, сочи към система, към организирани и ритуализирани практики, които не могат да съществуват спонтанно, нито без защита. В този момент дебатът престава да бъде правен и става – цивилизационен. Години наред обществеността беше систематично карана да свиква с неясноти. Винаги има „нещо подозрително“, но никога не е достатъчно ясно. Винаги липсва „окончателно доказателство“. Винаги има апел за предпазливост, към сложност, към процедура. Тази фаза приключи. Разкритите материали не оставят място за наивност, освен ако наивността не е политически, а не логичен или морален избор.
Ключовият въпрос вече не е кой е бил на острова, кой с кой самолет е летял и кой с кого се е снимал. Това са подробности за пресата. Същността е друга: подобни мрежи не съществуват без институционална подкрепа. Няма транснационален трафик на деца, няма системно производство на екстремни материали, няма ритуализирани форми на малтретиране без политическо, полицейско, съдебно и медийно отразяване. Това не е конспиративна теория – това е елементарна логика на властта. Следователно вече не е възможно всичко да се свежда до история за „постепенния упадък на Запада“. Това не е просто въпрос на културен упадък или релативизация на ценностите. Става въпрос за нещо по-дълбоко и по-мрачно: елит, който действа отвъд всички морални и човешки ограничения, като същевременно продължава да управлява политическите системи. Хора, които са били пряко или косвено в контакт с този свят, продължават да решават за избори, войни, икономически модели и съдбата на цели общества.
От особено значение е фактът, че все още не е известно кой стои зад изтичането на тези материали. Тази неяснота не е второстепенна, а съществена.
Възможно е това да е удар от една част на американския елит към друга - опит за пренареждане на властта, за унищожаване на вътрешни врагове и затваряне на една епоха.
Възможно е и обратното: контролирано освобождаване на истината, за да бъде тя канализирана, смекчена и в крайна сметка политически неутрализирана.
И има трета, най-неприятна възможност: всичко това да е част от още по-широка стратегия на „дълбоката държава" - отвъд разделението на демократи и републиканци - чиято цел е постепенно обществото да свикне. Да „нормализира“ знанието, чрез шок и пренасищане, че западните елити са съставени от хора, които живеят извън всякакви морални категории. Кампания за колективна десенсибилизация, в която истината не служи на справедливостта, а на контрола на щетите.
Едно е сигурно обаче: истината излезе наяве едва когато вече не беше полезно да се крие. В продължение на десетилетия всичко това се знаеше в затворени кръгове. Мълчанието не беше резултат от провал на разследващата журналистика, а от съзнателно решение. Медиите мълчаха. Институциите мълчаха. Съдилищата мълчаха. Системата функционираше перфектно – точно както беше проектирана, за да се защити. Западните общества сега са изправени пред въпроси, на които няма процедурни отговори. Как да приемем авторитета на институциите, които са защитавали това ниво на ужас в продължение на десетилетия? Как да говорим за върховенство на закона, когато законът е бил селективен? Как можем дори да се позоваваме на „западни ценности“ след това? Проблемът със съвременния Запад е, че той е загубил способността си да разпознава и назовава абсолютното зло – особено когато е на върха на социалната йерархия. Всичко се свежда до процедура, до технически език, до контролирана комуникация. И докато системата се занимава с формата, социалното доверие изчезва.
Това вече не е конфликт между леви и десни, либерали и консерватори. Това е разделителна линия между общества, които все още имат чувство за граници, и елити, които действат така, сякаш не са подчинени на тези граници. Ако има нещо положително в този момент и всъщност нещо наистина ново, то е, че на илюзиите е сложен край. Вече не е възможно да се вярва, че системата е просто „болна, но лечима“. Това, което е останало от западния ред, се ерозира отвътре. Какво ще последва, все още е отворен въпрос. Ще завърши ли всичко отново с ритуални оставки, публично разкаяние и обществено възмущение и нищо друго, или сега ще бъде направено нещо конкретно, за да се разкрие целият ужас, който се крие зад световния елит? По-вероятно е да няма нищо ново на Запад.
С над три милиона нови документа, публикувани от Министерството на правосъдието на САЩ, пълният мащаб на престъпленията на мрежата на Джефри Епщайн бавно започва да излиза наяве. Толкова много от разкритото в тези документи е чудовищно, че дори най-добре замислената стратегия за така нареченото „контролирано разкриване“ не може да скрие дълбочината на покварата от общественото внимание.
Обвиненията, които до вчера автоматично бяха отхвърляни като „теории на конспирацията“ – трафик на хора, институционализирано изнасилване на деца, финансови престъпления за милиарди долари, изнудване, водещо до проникване в самия връх на правителството – сега са преминали прага на социално приемливия дебат и са влезли в сферата на установената реалност. Но дори и в светлината на всичко това, това, което се появява в последната партида документи, изглежда като спускане в още по-дълбок мрак – сега идва твърдение, което, ако се окаже вярно, променя самата същност на това, за което говорим: че Епщайн и неговите сътрудници са участвали в „отглеждането на деца“ за продажба на черния пазар.
Това твърдение се появява в имейл, чийто подател и получател са редактирани от Министерството на правосъдието. В него се позовава на статия в британския таблоид „The Sun“ за самоубийството на Сабрина Битенкур, бразилка, жертва на известния гуру и лидер на култ Жоао Тейшейра де Фария, известен като „Джон Божий“, който някога е бил рекламиран в САЩ от Опра Уинфри. Битенкур твърди, че култът е държал млади момичета в плен, използвайки ги като „инкубатори“, за да раждат деца, които след това са били продавани, след което майките са били убивани.
Същата практика, твърди авторът на имейла, е била спомената и във връзка с Епщайн. В документа се посочва, че една жена „е казала, че това се е случило в ранчото Зоро“ и че „Епщайн е предлагал пари, за да ражда бебета за черния пазар“.
Докато островът Литъл Сейнт Джеймс – символично наречен „Островът на Епщайн“ – получи най-голямо медийно внимание, имотът, известен като ранчото „Зоро", представлява друг, много по-тъмен център на мрежата.
На този фон у нас се случи трагедията "Петрохан-Околчица". Изведнъж всички, които в началото обявиха податките за педофилия и секта за конспирация и руска хибридна атака, рязко изчезнаха. Няма да ги изреждам поименно, защото всички ги знаят. Колкото повече информация излиза, толкова по-неясно става всичко. Отвъд очевидностите и фактите, остават доста въпроси:
Как е възможно една такава организиация да съществува абсолютно безпрепятствено толкова много години, въпреки че е имало подадени сигнали?
Според данните, предоставени от С.А и В.А., там са се въртяли милиони, а двама от покойните са адвокат и счетоводител?
Защо В.А. дава сведения в ГДБОП, а не показания по смисъла на закона?
От известното към момента, няма информация Калушев да е разпитван, въпреки подадените сигнали?
Как така представители само на една партия (коалиция) са се познавали с групата и са я посещавали?
И още един куп въпроси...
