Не знам. Може и да съм балък. По-скоро съм наивен. Вярвам на хората докато не ме излъжат. Вярвах на отзи мургав асистен по Политикономия на СоциализЪма, който по-късно постави одновите на дикенсовия капитализъм у нас. Вярвах и на Партийния си секретар, който искаше да идключим едно момче от Комсомола заради спекула. Каква мръсна дума. Въпросният бее супил долари от един виетнамец (тогава ги имаше доста по заводите) за да купи някаква джундгурия от Кореком на приятелката си. Хо-късно същияг този Партиен секретар стана един от първите капиталисти, пардон - предприемачи в града. Вярвах, че след като социализмът у нас се провали в новия строй ще вземем добрите неща от Запада и ще оставим ценните придобвки. Уви, лъгал съм се. Стана точно обратното. Отхвърлихме всичко хубаво и взехме всичко най-лощо. Вярвах, че Историята учи. Когато след Първата световна война Германия бива натикана в калта, това довежда хитлер на власт. За да не се повтори това след Втората световна война се изпълнява т.н. План Маршал. Нярвах, че нещо подобно ше има и след „демократичните промени“ и у нас. Уви. Онзи Антихрист с бега ни продаде за една Нобелова награда( да се пържи вовеки веков в ада дано. Хвърлифа ни в дълбокото без никой да ни научи да плуваме. Ако днес някой идиот реши да пусне животните от зоологически градини сред природата, ще му скочат всички природозашитни организации, че ги обрича на гладна смърт. За хората еуви, няма кой да се погрижи. И без това унтерменшите сме в повече.Идинственото, което научих от този живот е че не трябва да вяпвам на никого. Човек за човека е не вълк, вълците не се изяждат един друг. Чочек за човека е акула, баракуда, пираня. Преди много години една дама ми беше казала: „В този свят вксеки гледа само да те н@ебе и да те з@ебе!“ Тогава го отдадох на настроението, в което бе изпаднала поради развода си. Много по-късно осъзнах, че това е общовалидна максима. За съжаление. За голямо съжаление.
