Явор Дачков
Когато Файненшъл таймс" с изненада открива топлата вода:)
"Значителното повишаване на военните разходи бележи „шокиращо скъсване с досегашния посткомунистически модел на развитие на Русия“, се заключава в скорошен доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Топ-икономистите на Путин предупредиха, че увеличаването на държавните разходи върви с риск от голямо прегряване на икономиката в близко бъдеще. Но засега тя продължава стабилния си растеж.
Всичко това би било невъзможно, ако Русия не беше продължила да генерира колосални приходи от енергийните си ресурси въпреки санкциите.
През 2023 г. приходите на Русия от енергия достигнаха 8,8 трилиона рубли – спад с около една четвърт от рекордния резултат от 2022 г., но над средното за последните десет години. Независимо от това, страната трябваше да прибягва до все по-нестандартни методи за генериране на приходи от еднократни данъци и такси, включително „доброволни дарения“, които западните компании трябваше да платят, когато напускаха Русия.
„Режимът е издържлив, защото седи върху петролен кладенец“, казва Елина Рибакова, старши научен сътрудник в Института за международна икономика „Петерсън“. „Руската икономика сега е като бензиностанция, която е започнала производство на танкове.“
Обявявайки зашеметяващите военни разходи на Русия пред депутатите през септември, министърът на финансите Антон Силуанов използва съветския слоган от Втората световна война, за да опише бюджетния подход на Кремъл.
„Всичко за фронта, всичко за победата“, каза Силуанов.
Обръщането на Кремъл към това, което Васил Астров, старши икономист във Виенския институт за международни икономически науки (WIIW), нарича „военен кейнианизъм“, е радикално скъсване с консервативната макроикономическа политика от първите двайсет години от управлението на Путин.
Технократи като Силуанов и гувеньора на Централната банка Елвира Набиулина помогнаха на Русия да премине през множество финансови кризи чрез агресивно таргетиране на инфлацията, укрепване на банковата система на страната, изграждането на резерви в чуждестранна валута, и опит за ограничаване на допълнителните разходи.
Този подход се оказа решаващ и за смекчаване на първоначалния удар от санкциите, наложени заради войната, когато западните страни замразиха 300 милиарда долара руски суверенни резерви, а Кремъл наложи валутен контрол, за да спре изтичането на капитали и масовото източване на банките.
Русия расте по-бързо от всичките икономики на Г-7 през миналата година и прогнозата на МВФ е, че това ще е така и през 2024 година
„Икономическият блок [министерство на финансите и централната банка] продължава да спасява режима. Оказа се, че за Путин те са много по-полезни от генералите“, казва Аександра Прокопенко, бивш служител на Руската централна банка.
Избягването на по-голямо свиване на икономиката позволи на Кремъл да се пренасочи към стимулиране на растежа чрез разходи, казва Астров. Въпреки че властите официално продължават да наричат войната в Украйна „специална военна операция“, икономиката на цялата страна се насочи към военно производство.
В обръщението си към група военни производители в петък Путин каза, че „им е гарантирано изпълнението на поръчки за години напред“, тъй като Русия засилва военната си продукция и каза, че министерството на отбраната плаща на доставчиците 80 % от разходите авансово."