Аз, русофил днешен, вчерашен и утрешен, категорично отказвам да оборвам тезата на проф. Овчаров, че поглъщам "с наслада и безкритичност всяка дума, изречена от пропагандаторите на Путин“
Или ти наистина мислиш, че има смисъл да го правя?
Мисля, че преди всичко има нужда да решиш – за себе си, на мен декларациите ти не ми трябват – дали си русофил или „русофил“. Проф. Овчаров е споменал вторите и кавичките му не са случайни. Или за теб разликата няма значение?
Ако има нещо, по което наистина има смисъл да се говори това е, че историята, та даже и хилядолетната, а и историците, винаги служат на актуалните господари. Овчаров е поредното доказателство. Руските историци - то же.
В едни други, по-добри времена, руската историческа наука се е изказала еднозначно и категорично: "Християнството сме приели от Византия, посредством българската писменост" ТОЧКА
...останолото е от лукавого, Тагеревого и аменеменемаго...
Дори не ти прави впечатление, че в две последователни изречения успяваш да си противоречиш. Хем „историците служат на актуалните господари“, хем „руската историческа наука се е изказала еднозначно и категорично“ и „ТОЧКА“? Много интересно! Или руската историческа наука не се прави от историци (които служат на актуалните господари)?
За мен по отношение на историята винаги има смисъл да се пита - тъкмо защото тя винаги е слугувала на политиката, а когато все пак не е успявала, нищо не ни гарантира, че някой, от когото уж знаем нещо, не се е самозаблуждавал или не е украсявал нещата по свой вкус. Толкова ли е страшно да се питаме как всъщност е било? Какво губим?
Изобщо не твърдя, че проф. Овчаров е прав по дадения въпрос. Смятам обаче, че би могъл да е. И че напъните за „ТОЧКА“ или за охулване, колкото и да са яростни, нищо не оборват.
Накрая, нека приемането на християнството в Русия да е от Византия – за мен това е не толкова важно.
Друго за мен е много по-важно: да се каже само „посредством българската писменост“, както го определяш ти, е недопустимо омаловажаване на културния принос на България.
Не някакви си графични знаци са този принос, а създадената литература и езикът, на която тя е написана. Нов език, литературен, богат, който позволява изразяване на сложни понятия и отношения. Това е, което Русия е внесла от нас тогава, и то е безценно. И няма защо да го замитаме под едната само писменост, защото така сами изглеждаме смешни.