Нека се развихри! Нека потъне в изпражненията си! Но няма да му позволя да се удави в тях, защото съм милостив.
Коментар на зам.-председателя на ПГ на ПБ Слави Василев Василев по повод на искането на САЩ за KC-135:Гледам, че коментиращите външната политика и външния министър продължават да се упражняват по темата.
Драги приятели, решението на Народното събрание е част от тази „тънка материя“. Тя е толкова тънка, че не я виждате през дебелите контури, останали от периода на Борисов и Пеевски, през които сте свикнали да гледате.
Например решението на Народното събрание, което вероятно ще разреши пребиваването на американските самолети на военното летище, ще постави България в положение да поиска нещо от своите съюзници. Нещо, свързано с енергетиката например. Нещо, свързано със суверенитета ни, икономиката, цените на бензина и тока. И т.н.
Ето това е национален интерес - понеже има хора, които не могат да го дефинират.
След това вероятно ще възникне нов „казус“, по който отново ще трябва да заемем позиция. И ние ще го направим. Това означава да имаш външна политика.
Разликата между сега и преди е, че тогава давахме всичко. Срещу какво? Срещу едно потупване по рамото. Самолетите и тогава бяха в България, с единствената разлика, че бяха на гражданското летище в столицата. И не получихме нищо, защото не поискахме нищо. Защото манталитетът беше да се снишаваме. Външна политика на принципа “преклонена глава сабя не я сече”.
Външната политика от ерата „Борисов-Пеевски“, а и от преди това, беше абсолютна катастрофа. България беше придатък. Безгласна буква.
Сега България е на сцената. Самолетите бяха на гражданско летище. Помолихме любезно да се преместят. Те помолиха любезно да ги върнем. Ние съобщихме за тази молба, без да замазваме, че са „за учения“, и ще решим въпроса в парламента, както е по закон.
След това ще дойде наш ред любезно да помолим за нещо друго. Което ще получим.
Колкото получихме безвизов режим.
Тънка материя, за която се изискват много усилия, здрави нерви и капитанско виждане.
Помествам го в пълния му блясък, за да не бъда упрекнат в избирателно цитиране. Бай Василе (Панайотов Василев), озапти си синковеца, че от писаниците му страда образът на собствената му партия. Венцехваленето от негова страна на Радевата политика много ми напомня на венцехваленето на "Априлската линия" от нашето време, както и на венцехваленето на мъдростта на вожда от предхрушчовските времена, както и на венцехваленето на монарсите-Кобурги от още по-рано и т.н. Хвалят, докато им е изгодно, а сетне забиват нож в гърба на този, когото са хвалили, защото вече е паднал от власт или починал.
