Писано е преди има-няма 15 години, а продължава да звучи актуално.
РАДОСТ ГАНЬОВА
Бол години Ганьо тропа
на вратата на Европа.
Но оттатък господата
не отварят му вратата.
----
През шпионката поглеждат,
и с досада му нареждат:
"Много, Ганьо, си нахален -
а не си и официален,
на пот целия миришеш
и на кирилица пишеш.
Казват, под кубето златно,
псуваш, кръстиш се обратно,
в личния живот се ровиш -
педерастите тормозиш."
----
Всичко това Ганьо вижда,
усмихва се, не се обижда,
безропотно се подчинява,
що му кажат разпродава,
ликвидира, подарява -
залъка на тях си дава...
и пак подсвирква си с уста
ОДАТА НА РАДОСТА.
----
Уж на Ганьо не му дреме,
но търпение - до време!
Един ден кат му писне
пред вратата им да кисне
със усмивка най-омайна
ще им тегли една майна.
А пък нашите играчи
вярвам ще ги поразкрачи ...