РЪЧНА РЪЧЕНИЦА
Радиото свири ръченица.
Буйна, северняшка ръченица.
Същата онази, от която
като щик душата ти настръхва.
Същата онази, от която
българската луда кръв избухва
и с кондури по земята тропа.
Радиото свири ръченица.
Буйна, северняшка ръченица.
Същата онази, дето аз видях да се играе
не сред село, не във механата -
а във болницата, на стената.
Да, видях я в болничната стая.
Луда, полудяла ръченица.
Онзи, дето майсторски ситнеше,
онзи, дето буйно я редеше -
нямаше крака, сакат той беше.
Той, секачът, от дърво премазан,
като пън наполовин отрязан,
той лежеше болен три години.
Но когато ръченица мине
край слуха изострен на селяка
той забравя двата хроми крака,
той забравя болката, тъгата,
той ръце простира към стената
и започва ръчна ръченица.
Пламват двете трескави зеници.
На ръцете пръстите подскачат
по стената бяла над кревата,
разлюляват здрача, тишината
и играят пръстите, играят.
Както но мегдана те играят,
тропат, както в кръчмата до късно-
ръченица- с десет ръчни пръста.
Подът и таванът се люлеят,
по леглата болните немеят-
не помръдват даже със ресници,
да не сепнат тази ръченица,
дето кърти стенната мазилка
и люлее пода и таванът-
буйна ръченица, разлюляна.
Цял живот тя в мене ще живее
до смъртта си аз ще виждам нея.
Тази ръченица ме разтърси,
тази ръченица ме омая
с хромия секач и със оная
българщина, нежна и сурова,
със която ти, Балканджи Йово,
и до днес живееш на земята-
без нозе, с избодени зеници,
целият покрит със люти рани,
но напук на всичките душмани
можеш
да играеш
ръченица.
Автор: неизвестен
Публикувано в „Оня форум” от EGATI