Отношенията сред дейците на културата от време оно, не са съвсем „културни”, а да не говорим за тези с властта. (Дали поста е за тука може да се спори, но нали стана дума...)
--------------------------
По време на прочутото съдебно дело с Джон Ръскин*, председателят на съда запитал Джеймс Уистлър: „Бихте ли могли да разясните на тук присъстващите господа съдебни заседатели, що е изкуство?” Уистлър сложил монокъла на окото си, изгледал по ред съдебните заседатели и рекъл: „Не.”
---------------------------
*През 1877 година художникът Уистлър дава под съд критика Джон Ръскин за това, че последният критикува неговата картина „Ноктюрно в черно и златно. Падаща ракета“. Картината е толкова красива, че си струва да се цитира мнението на Ръскин – впрочем един от най-известните по това време критици на Англия. Той нарича Уистлър „слабо образован тщеславец, въобразяващ си, че е художник“, а картината произведение на „шут, който иска двеста гвинеи за това, че е плиснал кофа с боя в лицето на публиката“.
Делото продължава две години, Уистлър бързо загубва авторитета и покровителите си. По време на процеса съдията пита Уистлър за колко време е нарисувал картината. „За два дни, ваша чест“ – отговаря художника. „И вие искате двеста гвинеи за нещо, което сте изработил за два дни?“ пита съдията, на което получава отговор, който е една от най-често цитираните реплики в модерното изкуство – „Не, искам ги за уменията, които съм натрупал през целия си живот“. Накрая Ръскин губи, но е осъден да плати като обезщетение символичната сума от един фартинг (четвърт пени), а Уистлър се разорява, обявява банкрут и бяга във Венеция.
Венецианският период на Уистлър ражда над петдесет офорта, ноктюрни, акварели и над сто пастелни рисунки, за някои от които той е сравняван с Рафаело.