Фашагите се затварят в ограничено пространство и им се дава вода, но не и храна. Близо до тях се монтират всевъзможни съоръжения за сготвяне на големи животни и се оставят да огладнеят и да почнат едни други да се убиват, сготвят и изяждат. В буквалния смисъл. А последният (т.е. най-агресивният), който е изял всички други, накрая се слага в клетка и се развежда из страната като най-отявления човекоядец
Книга: "Дата Туташхиа"
Автор: Чабуа Амираджиби
Превод от грузински
Книга, която си заслужава да намерите и прочетете. Моята е от 1975 г.
Там е описан метод, по който грузинците създават плъхове-канибали за изтребване на гризачите в къщите си. Тези плъхове имат предимство пред котките защото се завират в дупките на мишките и ги унищожават в леговищата им. Затварят плъхове в железен варел без да ги хранят и този, който остане последен става нещо като "домашен любимец".
От книгата:
… И дадено бе человеку:
Съвест. Та сам да изобличава недостатъците си; Сила — да може да ги преодолява; Ум и Доброта — за негово благо и за благото на ближните му, защото само онова е благо, що е от полза за ближния; Жена — да не прекъсва и да процъфтява родът му; Приятел — та да познае мярката на своята доброта и жертвоготовност в името на ближния;
Отечество — да има на какво да служи и за какво да отдаде живота си; Ниви — та с пот на челото да изкарва хляба насъщен, както му бе заповядал бог; Лозя, градини, стада и друг имот — та да има с какво да дарява ближните си; и целият Свят, да има къде да извършва всичко това и да въздава заслуженото на онази велика любов, що беше негов господ-бог. И както тук бе речено, така и стана. Вярата и законът на бащите изпълваха с любов плътта и духа на човека. И управляваше народа, и бе съдник негов Туташха[1], юноша прекрасен и достолепен. Не беше той от кръв и плът, а дух човешки, що глъбините на душите обитаваше и комуто бяха подвластни всяка мисъл и всяко чувство.
И породи тази вяра разум, мъдрост и проникване в същината на нещата.
От дивия злак на пустинята отгледа човекът житото и му стана този злак хляб насъщен. Преви под ярем шията на степния вол и смирено понесе волът тежкото си бреме. И сътвори човекът колелото, и свърза с пътища градища и села, та да стане единен и да се сроди родът човешки. И наблюдавайки небето, изчисли пътя на светилата и опозна законите им. И когато трябваше да вали дъжд или сняг, казваше на ближните си: „Иде лошо време.“ И разчерта лицето на земята и се разбра къде може да се ходи и къде може да се плава, и къде какви планини се издигат, и къде какви морета се простират. Измисли писмената, та да разкаже за себе си на своите правнуци и да съхрани за тях опита си. Отгледа лозата и тя бе неговият дар за създателя на тази мъдрост. И го съзираше народът — него, обитаващ храма, но подобен на човек и властелин. И се подчиняваше на заповедите му като на природни закони.
