Коя е тази една дума, с която да наречем година 2023? Да й дадем име някакво, да остане в историята като знак на времето?
Не е една думата. Много са.
И първата е погнуса. Втората – деградация. Третата – дехуманизация, разчовечаване. Четвъртата е цинизъм. Петата и шестата са апатия и невежество. Има и седма. Фашизъм.
С думите винаги е по-сложно.
Все сме преживявали мрачни времена. Но толкова подли, разрушителни и вулгарни – никога.
Не само защото ни управляват овластени нищожества, за които България е празен звук, които пишат Родина и Отечество с малка буква и с отвращение. Виждали сме ги такива.
Не само защото тия мизерабъли са просто едни усърдни, подобострастни васали, които с неудържим възторг погубват народ и държава, понеже ги презират с цялото си безсърдечие. И такива сме ги виждали.
Не само защото тия негодяи скимтят под масата на господарите, подскачат от радост при някое подхвърлено кокалче, близват благоговейно нечий лъскав чепик, чепикът ги подритва с досада и те пак скимтят, все тъй коленопреклонно благодарни. И такива сме ги виждали.
Не само защото публично известни подлеци, поврътливи мазнюги и чевръсти угодници се изживяват като обществени авторитети, трегери и повелители на времето. Тия ги гледаме непрекъснато.
Не само това е проблемът. Не само.
Истината е много по-страшна, по-отвратителна.
Истината е дълбинна.
34 години след т.нар. преход изригна един гноен Везувий, и затлачи, и овоня, и отрови общественото пространство. Из кипналата фашизоидна клоака избликна една омерзителна, истерична, патологична, маниакална ненавист, и заля, и омърси, и поруга, и оскверни народ и държава, история и бъдеще.
Овластени слуги вилнеят и беснеят. Агресивни. Арогантни. Безграмотни.
Безпаметни. Безисторични. Безочливи. Безпардонни. Бездарни. Безродни
Безсрамни. Брутални. Вулгарни. Високомерни. Надменни. Презрителни
Нагли. Невежи. Лицемерци. Лъжци. И мошеници. Диваци и варвари.
Примати. Профани. Поругатели. Челобитници. Черносотници. Опричници.
Мародери. Мракобеси. Мерзавци. Наемници. Циници. Морални евнуси.
Духовни кастрати. Яростни. Бесни. Стръвни. Свирепи. Садистични.
Отмъстителни. Зли.
Казах ви, много са думите.
Но има образи.
Една снимка обиколи интернет.
Една отрязана ръка с автомат Шпагин. Това е новият образ на България пред света. Образ, събрал цялата диващина и варварство на едно деградирало обществено съзнание, доведено до пълно невежество и мрак непрогледен. Деградация в името на фалшиви ценности, наричани тържествено евроатлантически, а те всъщност са откровен фашизъм.
Обикновен фашизъм. И нищо по-малко.
А някакво леке позира с отрязаната ръка като с ловен трофей. И възторжени поклонници на фашизма списаха поеми, оди и дитирамби. И изплюскаха онази сатанинска торта…
Фашизмът е заразителен. „Москалите под ножа! Путинистите на въжето!” крещят укронацистите. „Каква красота! Да горят руските свине!”, квичаха възбудени бандеровци в нощта на 2 май 2014-а, когато изгориха живи 50 души в Одеса. И се снимаха с техните обгорени, мъртви тела. И се хвалеха във фейсбук. И измислиха ресторантски менюта: „Пържени колоради”, торта „Колорадско бебе”, слайс „Волинско клане”, „Сепар лугански”, „Православна червенушка с мощи на москал”, компот „Кръв от руски пеленачета”…
Това са факти. Тези снимки бродят свободно в интернет. Както броди и отрязаната ръка. За срам и позор.
Такава диващина, такова варварство не се култивират за един ден. А методично, целенасочено. Година след година. В училище, в университета, в медиите.
Така бяха отгледани днешните ядачи на торти, които със садистична наслада и упоение преживяват своя колективен оргазъм от поруганието на паметта, на историята, на истината.
Така бяха отгледани днешните хвалители на всички Черни капитани и Черни полковници, полицейски началници, агенти и доносници, жандармеристи, носачи на отрязани партизански глави, деветоюнски превратаджии и шпицкомандаджии, легионери, ратници, бранници, апологети на Закона за защита на държавата, адепти на Закона за защита на нацията, инквизитори, екзекутори, истерични антисемити, главорези, касапи, масови убийци… „Зиги-заги ой-ой-ой, Адолф Хитлер наш герой!”, пеят стадионите.
Така бяха моделирани поколения-плячка. Под благия поглед на „Европа”, и на „цивилизования” Запад.
„Европа, поклонница на „демокрацията”, в ужаса на своето отчаяние, пред прага на гибелта си снема маската на „демокрацията” и оголва истинския си лик – фашизма…
Това е реакция, това е фашизъм – един исторически абсурд… една конспирация против човечеството”. Тези думи са на Гео Милев. Написал ги е преди 100 години.
Днешна Европа не се различава от вчерашната. Днес фашистките престъпници и палачи са възнаградени с умилително преклонение.
Превъзнасят ги като национални герои. Вдигат им паметници и мемориали. Обявяват ги за невинни жертви, и ги възпяват, и като светци и мъченици ги тачат и почитат.
Година 2023 е апотеоз на фашизма и нацизма. В България, в Европа и в света. Отровното семе поникна и даде плод.
Велислава Дърева
31 декември 2023
17, 20 ч.
https://kritichno.bg/vox-populi/velislava-dareva-godina-2023-e-apoteoz-na-fashizma-i-natsizma-v-balgariya-v-evropa-i-v-sveta/