Една комунистическа партия е вертикална структура и тя се управлява на принципа на демократическия централизъм, чието изкривено прилагане чрез реален култ към личността на ръководителя води до асоцииране в редовете на партията на голяма членска маса послушковци, а не идейно убедени хора. Между тези послушковци често има много добре подготвени в своите професии, интелигентни и добри организатори/администратори, дори по-добри от идейно убедените членове на партията. В същото време всички послушковци като правило са изкусни лъскатели спрямо висше стоящите ръководители. Така се стига до откровен консумеризъм, корупция и сие, като идеите отстъпват на битието.
Докато съществува удобна възможност да се трупа „имане“ сиреч пари, изкушението винаги е налице.
Развитието на съвременната технология вече позволява парите да бъдат премахнати и всичко да е на светло, тогава вече кражбата е безсмислена, защото веднага лъсва и следва съответна реакция.
Даа, ама в същност всичко това НЕ Е AS SIMLE AS THAT!