...текст за издаването на новите български лични карти с чип... Zeitgeist, три пъти четох поста ти. За да проверят знанията по БЕЛ на едно 13-14 годишно дете, му дават текст, написан в административно-бюрократичен стил, нямащ нищо общо с произведенията на българската литература изучавани в прогимназията, или аз нещо не разбрах?
Много точно си разбрала. Води се война с литературата и с българската в частност. Искат да я избутат от учебните програми. Художествената литература е контрасистемна и контраадаптивна, тя разглежда същностни за човека и неговия свят въпроси, подлага на изпитание и проверка установените норми и принципи на човешкото общество, за да ги утвърди или отрече, при това в една достъпна, удоволствена форма ("естетическо удоворствие"), прави внушенията си чрез художествени образи. Самото четене е контрасистемно и контраадаптивно, защото е самотна дейност, предполагаща размисъл в самота. Качествената художествена литература никога не е била и не може да бъде "политкоректна", поради което е неудобна - първи по тази причина пострадаха Гаврош и Козета, изхвърлиха ги завинаги от учебните програми. Най-неудобна за конюнктурата в момента обаче е новата (от Възраждането насам) българска литература, защото по своя генезис е патриотична, демократична, революционна и - в добрия смисъл - малко сиромахомилска - от Ботев през Вазов, през септемврийските автори (случилото се през оня септември създава едни от големите шедьоври на българската литература, спонтанно написани при това - "Пролетен вятър: - несравнима с нищо друго в нашата поезия, "Септември" - не се нуждае от обяснения, разтърсващия роман "Хоро" - баналното зло, поражда аналогии със съдбата на Донбас и т.н.) и така - Смирненски, Вапцаров, Йовков, Елин Пелин... да не продължавам. Всяка нова учебна програма или изхвърля класически творби, или ги забутва до 10 клас ("Септември"), смятай отписани от съзнанията...
Трети докторат мога да напиша за случващото се, но горестен ще е.
А ролята на художествената литература за развитие на ума, душата, нравствеността, емпатията е неоценима - цитирам колега "отваря врати към светове, в които без нея никога не можеш да влезеш". А и самото четене като акт не може да се замени по своята дълбинност на вникване и по развитието на мисленето с никакви движещи се картинки и интерактивности. Съвременните педиатри и детски психолози твърдят, че децата се бавят с проговарянето per ce, защото доминацията на движещите се образи им пречи (до тук на малките деца са им разказвани и/или четени книжки, сега им връчват телевизор/таблетче и ги зарязват). Оттам и дислексиите, дисграфиите, хиперактивността, синдромът на дефицит на вниманието - все по-масови, включително сред студентите. Защото "езикът е дом и битие" за човека.
