Живели сте при соца, но нямате представа за Властта, а от там и за т. н. Преврат.
Властта в НРБ се държеше от ДС, а спрямо партията от пето управление - УБО, което не беше главно, но началникът му беше зам. министър (подчинен лично на Живков) и официално беше на двойно подчинение - МВР и Държавния съвет и за това официалното му съкращение беше „УБО ДС“. МНО се контролираше от трето управление ВКР (Военно Контра Разузнаване – „спецовете“) , което контролираше включително и РУМНО (Разузнавателното Управление на МНО).
Смяната на Живков беше част от глобалната инициатива на Горбачов за смяна на всички ръководители на Европейските компартии, които той считаше за догматични. Смяната се провеждаше от съответните посолства и резидентурите на КГБ в страните. В Румъния тя беше съвместно действие на КГБ и ЦРУ.
Живков беше наясно с предателството на Горбачов (ниво детска градина в сравнение с опитния Живков), още след срещата си с Горбачов през 1987 на връщане от Китай, но нищо не можеше да направи освен да се снишава, като независимо от това опипваше почвата с ловния си приятел Франц Йозеф Щраус (министърпрезидент на Бавария), който непредвидено почина през 1988 година. Единствено успя да прокара дълго протакания Указ 56 в началото на 1989 година, когато вече беше обществена тайна обречеността на Живков. За негово нещастия през тази важна година самият той не беше в добра здравословна кондиция – повечето време беше неразположен - While the cat's away the mice will play.
Луканов беше патологично жаден за власт, но му беше ясно, че Младенов е по-приет в Партията и чужбина и за това тактически го буташе напред, докато Лилов беше умен теоретик-стратег, но не беше управленец, а и не се и стремеше.
Нямаше преврат защото Живков вече беше подал оставка още предната година и отново я беше потвърдил! Просто беше измамен за оставането му в Държавния съвет…
The rest is history
