в случая "чантата" не се е побрала в лимита за шкафа над главата и грубо са й обяснили, че трябва да го чекира а тя отвърнала пак грубо, че няма да плати ... и нещата загрубяли.
за което са виновни както от персонала /за излишно твърдото или грубо държане/, така и тъпотата на пътничката. значи ако толко е искала да пътува, можеше да си плати чекиран багаж, да хвърли чантата или да извади и облече нещо от нея, и да мине.
преди колко там - седмица някъде, като се прибирахме от варна, имаше две случки, дето ме впечатлиха:
1. една жена на 50-60 години охкаше и пъшкаше, щото много навлечена. беше с 2-3 панталона и поне 5-6 тениски. и се оплаква, че горещо. а то тогава в 11 часа термометърът пред терминала показваше 38 градуса. посъветвахме я да се поразсъблече. напъха няколко тениски в една торба. ама вече в самолета, след всички проверки.
2. една баба, къде 80 годишна, седна до нас. тя тотално объркана, за пръв път пътува със самолет, с триста зора сяда и става, че и до прозореца напъхана, да ѝ е максимално трудно. с малък диалог с едната стюардеса ѝ намерихме място два реда напред, до коридора, та като ходи до тоалетната, да ѝ е по-лесно.
и на връщане, в метрото - едно момче горе-долу 25 годишно, тръгна да разпитва точно срещу нас други двама българи как да стигне до едно градче до франкфурт. и те му викат "слизаш на гарата и там се оправяш". те слезнаха след две спирки, а аз, понеже също бях за гарата, го попитах знае ли къде отива, кой влак ще хваща. той каза, че има билет, извади едно листо. там наистина си пишеше всичко - градски транспорт до гарата, интер сити експрес до франкфурт, после регионален влак, после рейс. ама пише на немски и момчето гледа с надежда.
та викам му аз, и му показвам: значи от коловоз 6 вземаш в еди колко си часа еди-кой си влак, пристигаш във франкфурт на коловоз 8, после на коловоз 14 вземаш ей-този влак, после ей-този рейс. направо видях как му просветна, като му обясних кое какво е. стигнахме гарата, той - наляво, ние - надясно за трамваите и така.