Качеството на времето
За да се научим още по-добре да разбираме същността на измервателната единица по астрология, трябва да се спрем на друго, по-слабо познато понятие. Когато говорим за време, обикновено под това разбираме количествено измерение. Питаме, колко време е продължило, преди колко време се е случило, колко време е изминало? Обръщаме внимание най-вече на количеството на времето. Според закона за полярността, количественият аспект на времето (на гръцки: Сhronos) трябва да има своя противоположен полюс и него ние наричаме качествен аспект (на гръцки: Каiros).
Времето притежава не само количество, но и качество. Но днес едва ли някой може да си представи нещо под качество на времето. В по-раншни времена е било тъкмо обратното. Тогава са наблюдавали преди всичко качеството на времето и за сметка на това са пренебрегвали количеството му. Времевото качество няма нищо общо с продължителността и означава само, че всеки момент или отрязък от време (това може да е един час, една секунда или едно десетилетие) притежава определено качество, което позволява да се проявяват само такива явления, които са адекватни на това качество.
Или, казано по друг начин, в определено време могат да се осъществят само неща, чието качествено съдържание отговаря на съответното времево качество. Следователно времето трябва да предостави отвор за дадена латентност, за да може тази латентност да стане реалност и да се изяви. Един самолет, например, не може да падне просто „някога", а само, когато преобладаващото времево качество позволява това. Понеже времето е също само ниво на действителността, то и времевите качества не са нищо друго, освен съответствия на нашите първични принципи. Така, в определено време „цари" определен принцип или, още по-точно, смесица от принципи.
В древността са познавали още един закон, който днес, за съжаление, е забравен: „Всяко начало носи в себе си и края." Този закон постановява, че в момента на началото на нещо вече са определени цялото му развитие и краят му. Ние живеем с представата, че е възможно да се намесим в протичащо събитие и да му повлияем. Обаче всяко начало сьдържа края си, така, както във всяко семе се съдържа ця-лото растение, заедно с новите семена. Винаги всичко е във всичко. В семето е плодът и в плода е семето.
Изхождайки от това знание, в предишните епохи са отдавали голямо значение на започването на някакво начинание в „подходящия час". Защото всяко начинание се развива според качеството на времето, в което е започнато. И ако за определено начинание искаме да осигурим определен развой и благоприятен край, трябва първо да потърсим подходящо времево качество за началото му. В древността жреците са имали задачата да установяват качеството на времето. Когато им е бил поставян въпрос, жреците са поглеждали „в часа", за да научат качеството му. Оттук идва думата „хороскоп", която означава „гледам в часа". Хороскопът не е нищо друго освен моментна снимка на небето в определен час.
Първоначално хороскопи са съставяни преди всичко за събития и важни начинания: начало на война, сключване на договор и т.н. Така наречените рождени хороскопи - съставяне на хороскоп по минутата на раждането на човек, са сравнително по-ново явление и в никакъв случай не са най-интересната част от астрологията.
Трябва да напомним обаче, че погледът към небето съвсем не е бил единственият метод, използван от жреците за установяване на времевото качество. Знаем за гадаене по вътрешности, за гадаене по полета на птиците и по начина, по който са се хранели свещените кокошки. В тези примери, познати ни от древния Рим, за изходна точка на наблюденията е използвано нивото на животните, вместо небесното ниво и така също са били откривани водещите принципи на някакъв определен час.
В историята на предсказанията много нива вече са използвани като отправна система. Те всички се подчиняват на закона за аналогията. Затова хвърлянето на картите на Таро с цел предсказване не е „по-ненаучно" или „по-суеверно" от съставянето на хороскоп. От факта, че при съставянето на хороскопи е необходимо да се отварят справочици с математически таблици, някои астролози се мъчат да изведат „научността" на астрологията и да се дистанцират от практики като Таро, „И Дзин" и други подобни. Това е глупост. Всички предсказателни и гадателски системи работят по един и същи принцип. Отправните нива са взаимозаменяеми.
Единственото важно за сериозността на дадена практика е възможността практикуващият да пренася по аналогия изразните средства от неговото ниво на наблюдение върху други нива. Голямата трудност на всички системи е преносът, който в астрологията се нарича „тълкуване". Затова несериозните винаги превишават по численост сериозните, независимо дали става дума за гледане на карти или за астрология.
Да се върнем обратно към астрологията. Хороскопът е графичното представяне на дадено съзвездие на небето в определено време, отнесено към определено място. С това всеки хороскоп е приравняване според местното време. Хороскопът винаги се отнася до мястото, където се проявява разглежданото явление, и наблюдава небето именно от тази перспектива.
В това се съдьржа и отговорът на честия упрек, че астрологията продължава да работи с геоцентрична представа за света. Това е така, понеже човекът се ползва само от геоцентричния светоглед. От негова гледна точка хелиоцентричният светоглед е погрешен. Това е така, защото, независимо от изчисленията на астрономите, всеки човек ден след ден преживява например изгрева на слънцето сутрин и неговия залез вечер. За човешката психика това преживяване е много по-истинско от същностното знание, че Земята се върти около Слънцето. Човек не може да съпреживее психически това въртене и затова за него то няма абсолютно никакво значение.
Така че, хелиоцентричният светоглед е верен за науката и за астронавтите. За хората като цяло и за астролозите в частност единствено Земята е мислима като отправна точка. Защото човешкият живот се разиграва тук. Бон е столица на Германия. Това е вярно, но за мен, като жител на Мюнхен, това не е никакво основание да напиша на визитната си картичка бонски адрес. Човек може да изживее единствено себе си като център и да съотнесе света само към себе си. Ако не го направи, той ще загуби „местонахождението" си и душата му няма да има корен. Това е и по-дълбокото основание за дългата съпротива на църквата да приеме хелиоцентричния светоглед.
Хороскопът като измервателен инструмент
Астрологията не е вяра във влиянието на небесните тела върху човека. Астрологията е по-скоро система за отражение на действителността.
Става въпрос за ПЪРВИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ - които са вертикални и прорязват вертикално битието.
За разлика от хоризонталните, с които сме свикнали да боравим, т.е. причинно-следствени.
От древността се смята, че има 7 първични принципа, отговарящи на седемте основни планети
Важното е да разберем, че има както хоризонтално деление на действителността на нива, така и вертикално деление на серии принципи. Първата се използва почти без изключения в науката, втората, горе-долу със също толкова малко изключения, в езотериката. Защото принципът „Каквото горе, такова и долу” задължително води до вертикално мислене. Така че външно научната и езотеричната система на мислене са обърнати точно на деветдесет градуса една спрямо друга, затова познатото ни до гуша вече „разминаване” между двете партии няма защо повече да ни учудва.
...
На ниво животински свят на всеки първичен принцип трябва да отговаря определено животно. Ако познавам това съответствие, мога да взема за всеки принцип по едно животно и да ги събера заедно в един зоопарк. От наблюденията на поведението на животните едно спрямо друго, би трябвало да могат да се направят заключения както на ниво първични принципи, така и на всички останали конкретни нива, т. е. в аналогията от наб-людението на едно ниво се правят изводи за друго ниво.
Предпоставка за подобен метод е точното познаване на вертикалните съответствия и способността конкретните наблюдения от едно ниво да се пренасят по аналогия към ситуацията на друго ниво. Така, чисто теоретично, от наблюдението на животните могат да се вадят заключения за растенията, да се правят паралели със социалния живот на хората или с поведението на борсата на пивоварските акции. Подобно мислене се нарича аналогично и то няма нищо общо с причинността.
Примерно-човек му предстои да навлезе в сатурнова фаза.
Съветите биха звучали горе долу така:
В близко време ще трябва да предотвратите всички усилия за експанзия, да избягвате компаниите и забавите, както и всичко, което има нещо общо с разсейването, развлечението и прекаляването. Започнете да се обличате по възможност само в черни дрехи и често се разхождайте на гробищата. Ако имате възможност, отделете стая, в която да можете да се оттегляте сам. Стаята трябва да е семпла, обзавеждането й да се свежда до най-необходимото. Да е боядисана цялата в бяло или черно; като украса на стена-та може да има евентуално тринайсетата карта от Таро (Смъртта). На работната си маса бихте могли да поста-вите череп или пясъчен часовник. Оттегляйте се колкото ви е възможно по-често в тази стая за медитация. Четете Тибетската книга на мъртвите и определени места от Библията. Избягвайте обилното ядене. Хранете се, например, макробиотично или, още по-добре, постете. Като напитка за предпочитане е чаят от хвощ. За лекарство са подходящи оловото или варта в хомеопатична форма, в голяма доза и еднократно. Слушайте класическа, сериозна музика. През този период внимавайте да има ред във всичко, което вършите. Опитайте се да структурирате по нов начин много области от живота си. Опознайте благодатта на тишината и самотата и ги обикнете.
Веднага се вижда, че всички по-горни препоръки идват от вертикалната аналогова верига на Сатурновия принцип: структура, олово, хвощ, черно, гробище, всички символи на смъртта и т.н. По същия начин възможностите могат да се разширят на много други нива и да се съобразят с конкретния човек. Ако клиентът последва повечето от тези съвети, той неизбежно ще опознае и разбере принципа на Сатурн. Защото човек не може просто да извърши всичко това, без едновременно нещо да се случи в него.
Но понеже върши всичко доброволно, той няма да предизвика съпротива и така ще се научи да обича смисъла на принципа на ограничението, отказването и структурата (редукцията до най-необходимото). След този период той ще установи, че съприкосновението със старателно избягваните преди проблеми на смъртта, самотата, тишината, го е направило по-зрял, че му е било позволено да опознае нови измерения на действителността. През периода той активно е вършил онова, което е трябвало да върши - учейки се е интегрирал нов за себе си аспект от действителността. Изпълнил е своя учебен план и е освободил проблема.
Ако въпросният клиент не последва препоръките, защото смята, че отказът, ограниченията и самотата „не са за него”, че не са му по вкуса и продьлжи да си живее по стария начин, Сатурновият аспект много скоро ще стане „лош” за него. Той принудително ще вземе „жертвата” си.
Така например някое пътно произшествие ще докара нашия клиент до болницата. В нея той ще трябва да се откаже от толкова много неща - от събирания, компании, обилна храна, всякакви удоволствия, от всичко, от което го посъветвахме да се откаже доброволно! Обстановката в болничната му стая се свежда до най-необходимото - точно такава стая го посъветвахме да си обзаведе. На всеки няколко дни ще вижда как карат починали хора по коридо-рите и неизбежно ще го споходи мисълта, че самият той при катастрофата е бил много близо до смъртта. Ние също го бяхме посъветвали да се замисли върху умирането и смъртта. Дълго ще стои сам и ще има достатъчно време за размисъл.
Както виждаме, крайният ефект е същият. Защото вече казахме, че учебната цел е предварително определена. Изборът, който ни е даден, е в това „как” да учим - доброволно или по принуда
СЪДБАТА КАТО ШАНС
Торвалд Детлефсен
