Брей, отидох на една разходка из Витоша, а в това време що манджи се изядоха, що чудо! Имам няколко малки допълнения.
Симпли, както разбрах, болните на Пенико са яли пуйка, боб, вратни пържоли и може би джолани, та не са в стадия, когато да консумират само бульон. Затова предложих кавърма. Предимството ѝ пред всички други рецепти - безусловно вкусни!, е, че не изисква въртене около печката. Всичко се нарязва и се бута да ври. Това е! Забравих обаче да добавя гъби. За предпочитане диви - пачи крак, манатарка, кладница... А пилешкият бульон неизличимо присъства в детските ми спомени. Може да се каже, че обичах да вдигам температура само заради него! Носеха ми го в леглото с надробен хляб и лимонов сок. Сега, понеже вече не съм болен, бульонът е обогатен с месото, фидето и застройката.
Отговарям на Здравка. Грисът в супата е далечен спомен от обедите на баба ми. Тя правеше например супата от карфиол с грис. Застройка тука не върви. За една тенджура с четири чинии предполагам, че четири пълни лъжици грис стигат. Към него - каквото има. Може и нищо. Но е желателно ким. Ние ядем по-гъста супа, но това е относително. Не съм пропуснал случайно оливията и запръжката. Не ги потребявам.
Ловки, нещо не съм разбрал за скарата и съм оплескал изложението. Все пак фурната не е скара, а дали скарата може да се използва като подложка за печене на боб, нещо ме съмнява. Самият боб на фурна е класика! Нали имаше и един поп, дето се научил на пържен боб... Разликата не е голяма. Аз го помня печения боб от дядо ми, който редовно го приготвяше в един гювеч и аз го носех на истинска фурна - оная, дето печеха хляба. Тогава нямахме електрически печки, а паленето на печката с дърва беше сложна работа. Леле, фантастично ставаше! Нарочно правеше по-голямо количество, което смесваше с печено зеле от друга тава. Разликата от един ден в печенето правеше комбинацията още по-вкусна, но не помня кое се печеше първо.
