...да се помни...
21 февруари 1848 г. "Комунистическият манифест"
Немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”.
Трудът им е считан за едно от най-значимите политически философски произведения за XIX в. Текстът на манифеста нито веднъж не е претърпявал корекции.
В предговора към немското издание на Манифеста от 1883 г. Енгелс заявява, че
произведението е дело основно на Маркс.
В произведението Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война на народите.
През 40-те години на XIX в. класовата борба между пролетариата и буржоазията излиза на първи план в най-развитите страни на Европа. От 1845 до 1848 г. Енгелс и Маркс живеят в Брюксел и прекарват по-голямата част от времето си в организиране на германските работници в града.
Малко след пристигането си, те се свързват и се присъединяват към нелегалната немска комунистическа лига.
Комунистическата лига е приемник на старата Лига на справедливостта, основана през 1837 г., но наскоро разпусната.
Тя е международно общество на пролетарските революционери с клонове в различни европейски градове и има контакти с нелегалната конспиративна организация на Луи Огюст Бланки. Макар много от членовете да са имигранти, някои от новите сътрудници са белгийци.
Комунистическата лига възлага на Маркс и Енгелс да напишат брошура, която обяснява принципите на комунизма. Така се ражда Манифест на комунистическата партия. За първи път е публикуван на 21 февруари 1848 г.
Той завършва с крилатата фраза: „Нека управляващите класи треперят пред комунистическата революция. Пролетариатът няма какво да загуби, освен своите вериги. Те ще спечелят света... пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.
Самата програма съдържа 10 точки:
♦ Експроприация на землената собственост и използване на доходите от земята за покриване на държавните разходи;
♦ Висок прогресивен данък;
♦ Отмяна на правото на наследяване;
♦ Конфискация на имуществото на всички емигранти и метежници;
♦ Централизация на кредитирането в ръцете на държавата посредством национална банка с държавен капитал и с изключителен монопол;
♦ Централизация на всички транспортни средства в ръцете на държавата;
♦ Увеличаване на броя на държавните фабрики, оръдия на производство, разчистване и подобрения на земята по общ план;
♦ Еднакви задължения на труда за всички, учредяване на промишлени армии, особено за земеделие;
♦ Съединяване на земеделието с промишлеността, съдействие за постепенното отстраняване на различията между градовете и селата;
♦ Обществено и безплатно възпитание за всички деца. Премахване на труда във фабриките на децата в съвременната му форма.
След смъртта на Маркс, Енгелс отдава голяма част от времето си, за да довърши редакцията на Маркс на „Капиталът”.
