Dabedabe, пренебрежението ти към запетайките е опасно за живота! Да ти напомням ли как един отишъл на смърт заради запетая?
Алиса, мисля, че "мекането" не е желание у някои "да покажат че са от София", а просто е резултат, че са от шоплука. Ние от тоя район не казваме "ние ще дойдем", понеже "дойдем" е запазено за "я че до(й)дем". Пък и така се подчертава множествеността - щом сме "ние", значи трябва да е по-дълго.
А ти, Мизийке, си изпаднала в заблуда досежно падежите. Вярно е, че в българския няма падежи (освен звателния, на изчезване в медиите). Има обаче падежност, която се изразява с различни лексикални конструкции (предлози, прилагателни и пр.). Ние не казваме "дом Ивана", но "домът на Иван" изпълнява същата функция на притижание. Както и "Ивановата булка". Да се приписва падежност на "домоуправител" е повече от комично. Впрочем, ако непременно го желаем, тогава трябва да е винителен падеж, защото "управлява дома". Да, родителният падеж изразява "принадлежност на лице/предмет към друг", но тази посесивност (казано научно) се изразява в различните езици различно. И ако питаш къде са двете лица във въпроса "На кого", мога само да ти отговоря, че щом е въпрос, второто лице и във въпроса. Ето три добри примера: "Тази шапка е на Иван" (на кого? - родителен). "Говоря на Иван" (на кого? - на Иван). "Той се из**а на Иван" (с извинение - на кого? - предложен падеж). Винителен няма.