Вместо разни интерпретации на речта на Ванс в Мюнхен, ето оригинала:
"Едно от нещата, за които искам да говоря днес, разбира се са нашите споделени ценности.
И знаете ли, чудесно е да съм отново в Германия. Както чухте по-рано, бях тук миналата година като сенатор на Съединените американски щати. Срещнах се с министърът на външните работи Дейвид Лами и се пошегувах, че и двамата миналата година имахме различни работни места от сегашните. Но сега е време в което всички ние, които сме били достатъчни късметлии да получим политическа власт от нашите народи, да използваме тази власт мъдро, за да подобрим животът в нашите страни.
И искам да кажа, че съм щастлив, че за времето през което съм тук успях да прекарам малко време извън стените на тази конференция през последните 24 часа и бях много впечатлен от гостоприемството на хората, дори, разбира се, когато те все още се възстановяват от ужасната атака от вчера. Първият път, когато бях в Мюнхен беше с моята съпруга, която всъщност е тук с мен и днес. Винаги съм обичал град Мюнхен и винаги съм обичал неговите жители.
Искам да ви кажа, че сме дълбоко трогнати и нашите мисли и молитви са с Мюнхен и всички, които са засегнати от злото, нанесено на тази красива общност. Мислим за вас, молим се за вас и със сигурност ще ви подкрепяме в следващите дни и седмици.
Събирали сме се на тази конференция, разбира се, за да обсъдим сигурността. И обикновено това означава заплахи за нашата външна сигурност. Виждам много, много велики военни лидери, събрани тук днес. Но докато администрацията на Тръмп е много загрижена за европейската сигурност и вярва, че можем да постигнем разумно решение между Русия и Украйна, също така вярва, че е важно през следващите години Европа да поеме по-голяма роля в осигуряването на собствената си защита.
Заплахата, която ме притеснява най-много по отношение на Европа, не е Русия, не е Китай, не е никакъв друг външен деец. Това, което ме притеснява е заплахата отвътре. Оттеглянето на Европа от някои от най-основните й ценности: ценности, споделяни със Съединените американски щати.
Бях поразен, когато бивш европейски комисар се появи по телевизията наскоро и изглеждаше възхитен, че румънското правителство току-що е напълно анулирало избори. Той предупреди, че ако нещата не се развият както трябва, същото може да се случи и в Германия.
Тези лекомислени изказвания са шокиращи за американските уши. Години наред ни казваха, че всичко, което финансираме и подкрепяме, е в името на нашите споделени демократични ценности. Всичко, от нашата политика спрямо Украйна до дигиталната цензура, се представя като защита на демокрацията. Но когато виждаме как европейски съдилища отменят избори и високопоставени чиновници заплашват да отменят други, трябва да се запитаме дали се придържаме подобаващо към високите си стандарти. И казвам „ние“, защото основно вярвам, че сме част от един и същ отбор.
Трябва да правим повече от това просто да говорим за демократични ценности. Трябва да ги живеем. Сега, в живата памет на мнозина в тази зала, Студената война изправи защитниците на демокрацията на този континент срещу много по-тиранични сили.
Спомнете си за страната в онзи конфликт, която цензурираше дисидентите, която затваряше църкви, която отменяше избори. Бяха ли те добрите? Определено не.
И благодаря на Бога, че те изгубиха Студената война. Те загубиха, защото нито ценяха, нито уважиха всички изключителни благословии на свободата, свободата да изненадваш, да правиш грешки, да изобретяваш, да строиш. Както се оказва, не можеш да наредиш иновации или творчество, както не можеш да накараш хората какво да мислят, какво да чувстват или какво да вярват. Вярваме, че тези неща определено са свързани. За съжаление, когато погледна Европа днес, понякога не е съвсем ясно какво се случи с някои от победителите от студената война.
Гледам към Брюксел, където комисарите на ЕС предупредиха гражданите, че имат намерение да блокират социални медии по време на граждански безредици: в момента, в който забележат това, което са преценили за „зловредно съдържание“. А в страната в която се намираме полицията е извършвала обиски срещу граждани, заподозрени, че са публикували антифеминистки коментари онлайн като част от „борбата с мизогинията“ в интернет.
Гледам към Швеция, където преди две седмици правителството осъди християнски активист за участие в изгаряния на Корана, които доведоха до убийството на неговия приятел. И както отбеляза съдията по делото му, законите на Швеция, които уж защитават свободата на изразяване, всъщност не дават – и цитирам – „свободен пропуск“ да правиш или казваш каквото и да било без риск да обидиш групата, която държи има съответното критикувано убеждение.
И може би с най-голяма загриженост отправям погледът си към нашите много скъпи приятели, Обединеното кралство, където отстъплението от правото на свободна съвест е поставило основните свободи на религиозните британци под прицел.
Преди малко над две години британското правителство обвини Адам Смит Конър, 51-годишен физиотерапевт и ветеран от армията, в ужасното престъпление да стои на 50 метра от клиника за аборти и да се моли тихо в продължение на три минути, без да пречи на никого, без да взаимодействие с никого, просто тихо да се моли сам. След като британската полиция го забелязала и поискала да знае за какво се моли, Адам отговори просто, че се моли за неговия нероден син.
Той и бившата му приятелка били направили аборт преди години. Полицаите били невъзмутими. Адам бе признат за виновен в нарушаване на новия Закон за буферните зони, който криминализира тихата молитва и други действия, които могат да повлияят на решението на човек в рамките на 200 метра от клиника за аборти. Той беше осъден да плати хиляди лири в правни разходи за обвинението.
Сега, би ми се искало да кажа, че това е било случайност, уникален и неразумен пример за лошо написан закон, който е бил наложен върху един човек. Но не. Миналия октомври, само преди няколко месеца, шотландското правителство започна да разпространява писма до граждани, чиито домове попадаха в така наречените безопасни достъпни зони, предупреждавайки ги, че дори частната молитва в собствените им домове може да представлява нарушение на закона. Естествено, правителството насърчи да се докладва всеки съгражданин, заподозрян в извършване на „престъпление на мисълта“ във Великобритания и в цяла Европа.
Страхувам се, че свободата на словото е в отстъпление и в името на доброто чувство за хумор, приятели мои, но и в името на истината, ще призная, че понякога най-силните гласове за цензура идват не от Европа, а от моята собствена страна, където предишната администрация заплашваше и принуждаваше социални медии да цензурират така наречената „дезинформация“. Дезинформация като например идеята, че коронавирусът вероятно е изтекъл от лаборатория в Китай. Нашето правителство насърчаваше частни компании да заглушават хора, които смеят да изрекат това, което се оказа очевидна истина.
Затова идвам тук днес не само с наблюдение, но и с предложение. И точно както администрацията на Байдън изглеждаше отчаяна да заглуши хора, които изразяват мнението си, така и администрацията на Тръмп ще направи точно обратното и се надявам да можем да работим заедно в това отношение.
Във Вашингтон има нов шериф в града. И под ръководството на Доналд Тръмп, може да не се съгласяваме с вашите мнения, но ще се борим да защитим правото ви да ги изразявате на публичния форум. Сега, разбира се, достигнахме до момента, в който ситуацията е толкова зле, че през декември Румъния направо отмени резултатите от президентските избори въз основа на слаби подозрения на разузнавателна агенция и огромен натиск от съседни държави.
Сега, както разбирам, аргументът е бил, че руска дезинформация е оказала влияние върху румънските избори. Но бих помолил моите европейски приятели да се замислят. Може да смятате, че е неправилно Русия да купува реклами в социалните медии, за да повлияе на изборите ви. Ние определено го смятаме за неправилно. Можете да го осъдите на световната сцена дори. Но ако вашата демокрация може да бъде разрушена с няколко стотин хиляди долара дигитална реклама от чужда държава, то тя не била много силна по начало.
Сега, добрата новина е, че смятам, че вашите демокрации са значително по-устойчиви, отколкото мнозина явно се страхуват.
И наистина вярвам, че позволяването на нашите граждани да изразяват мнението си ще ги направи още по-силни. Което, разбира се, ни води обратно към Мюнхен, където организаторите на настоящата конференция забраниха на политици, представляващи популистки партии както от ляво, така и от дясно, да участват в нашите разговори. Да повторя: не трябва да се съгласяваме с всичко или с нещо, което хората казват. Но когато политическите лидери представляват избирателите, нашето задължение е поне да участваме в диалог с тях.
За много от нас от другата страна на Атлантика все повече изглежда, че става дума за стари и вкоренили се [частни] интереси, които се крият зад грозни думи от съветската епоха като мисинформация и дезинформация, които просто не харесват идеята, че някой с алтернативна гледна точка може да изрази различно мнение или, Боже oпази, да гласува по различен начин, или още по-лошо, да спечели избори.
Сега, това е конференция за сигурност, и съм сигурен, че всички вие сте дошли тук подготвени да обсъдите как точно възнамерявате да увеличите разходите за отбрана през следващите няколко години в съответствие с някаква нова цел. И това е чудесно, защото, както президентът Тръмп е заявил ясно, той вярва, че нашите европейски приятели трябва да играят по-голяма роля в бъдещето на собственият си континент. Не мислим, че вие чувате този израз „споделяне на тежестта“, а мислим, че това е важна част от съвместната ни принадлежност към Алианса, и че европейците трябва да поемат своята част, докато Америка се концентрира върху региони в света, които са в по-голяма опасност.
Но нека също попитам: как ще започнете дори да размишлявате върху видовете бюджетни въпроси, ако не знаете какво точно ще защитаваме? Чух много неща до сега в разговорите си, и имах много, много отлични разговори с много хора тук в тази зала. Чух много за това, от какво трябва да се защитавате, и разбира се това е важно. Но това, което изглежда малко по-малко ясно за мен и със сигурност за много от гражданите на Европа, е за какво точно защитавате себе си. Каква е позитивната визия, която подхранва този споделен пакт за сигурност, който всички вярваме, че е толкова важен?
Дълбоко вярвам, че няма сигурност, ако се страхувате от гласовете, мненията и съвестта, които водят вашия собствен народ. Европа се изправя пред много предизвикателства. Но кризата, с която се изправя този континент сега, кризата, пред която вярвам, че всички ние се изправяме, е създадена от самите нас. Ако бягате от страх пред собствените си избиратели, няма нищо, което Америка може да направи за вас. Нито пък има нещо, което можете да направите за американския народ, който ме избра и избра президентът Тръмп. Вие имате нужда от демократично избрани мандати, за да постигнете нещо стойностно през следващите години.
Научили ли сме че „тънките“ мандати произвеждат нестабилни резултати? Но има толкова много ценни неща, които могат да бъдат постигнати с този вид демократичен мандат, който мисля, че ще дойде от по-отзивчивото отношение към гласовете на вашите граждани. Ако искате да се наслаждавате на конкурентоспособни икономики, ако искате да се наслаждавате на достъпна енергия и сигурни вериги за доставки, тогава ви трябват мандати да управлявате, защото трябва да правите трудни избори, за да се насладите на всичко това.
Разбира се, знаете това много добре. В Америка не можете да спечелите демократичен мандат, като цензурирате своите противници или ги поставяте в затвора. Независимо дали това е лидер на опозицията, скромна християнка, която се моли в собствения си дом, или журналист, който се опитва да докладва новини. Не можете да спечелите мандат и като игнорирате основните си избиратели по въпроси като това, кой има право да бъде част от нашето общество.
И от всички належащи предизвикателства, пред които страните, представени тук, изправят, вярвам, че няма нищо по-спешно от масовата миграция. Днес почти един от пет души, живеещи в тази страна, се преместил тук от чужбина. Това, разбира се, е исторически рекорд. Подобен брой има и в Съединените щати, също исторически рекорд. Броят на имигрантите, които влязоха в ЕС от трети държави само между 2021 и 2022 г е удвоен. И разбира се, този брой се увеличи още повече оттогава насам.
И ние знаем каква е ситуацията. Тя не се е появила във вакуум. Това е резултат от поредица от съзнателни решения, взети от политици по целия континент, и от други по света, в рамките на десетилетие. Видяхме ужасите, причинени от тези решения вчера в този същия град. И разбира се, не мога да го спомена отново, без да мисля за ужасените жертви, които имаха прекрасен зимен ден в Мюнхен, живот, който беше унищожен. Нашите мисли и молитви са с тях и ще останат с тях. Но защо се случи това въобще?
Това е ужасна история, но такава, която сме чували твърде много пъти в Европа, и за съжаление твърде много пъти и в Съединените щати. Търсещ убежище, често млад човек на около 20-те години, вече известен на полицията, прегазва с кола тълпата и разрушава приелата го общност. „Единство“. Колко пъти трябва да търпим тези ужасни сблъсъци, преди да променим курса и да изведем нашата споделена цивилизация в нова посока?
Няма избирател на този континент, който да е отишъл на изборите, за да отвори вратата за милиони нелегални имигранти. Но знаете ли за какво гласуваха? В Англия те гласуваха за Брекзит. И независимо дали сте съгласни с тях или не, те гласуваха за това. И все повече в Европа избирателите гласуват за политически лидери, които обещават да сложат край на неконтролираната миграция. Сега аз съм склонен да се съглася с много от тези тревоги, но не трябва да сте съгласни с мен.
Просто мисля, че хората са загрижени за домовете си. Те са загрижени за своите мечти. Загрижени са за безопасността си и възможността да бъдат отговорни към себе си и към своите деца.
И те са умни. Мисля, че това е едно от най-важните неща, които научих в краткото си време в политиката. Въпреки това, което може да чуете на няколко планини над отвъд нас в Давос, където виждат гражданите на всички наши нации като образовани животни или като взаимнозаменяеми звена в глобалната икономика. И не е изненада, че не искат да бъдат безкрайно пренасочвани или игнорирани от своите лидери. Работата на демокрацията е да разрешава тези големи въпроси на избори.
Вярвам, че отхвърлянето на хората, отхвърлянето на техните притеснения или още по-лошо, спирането на медиите, спирането на изборите или изключването на хората от политическия процес не защитава нищо. Всъщност, това е най-сигурният начин да унищожите демокрацията. Изказването на мнение и изразяването на възгледи не е намеса в изборите.
Дори когато хората изразяват възгледи не живеят във вашата собствена страна, дори когато тези хора са много влиятелни – и повярвайте ми, казвам това с много хумор – ако американската демокрация може да оцелее десет години с наставленията на Грета Тунберг, вие можете да оцелее няколко месеца с Илон Мъск.
Но онова, което никоя демокрация, американска, германска или европейска, няма да оцелее, е да казва на милиони избиратели, че техните мисли и притеснения, техните стремежи, техните молби търсещи облекчение, са невалидни или недостойни дори да бъдат разглеждани.
Демокрацията почива на свещеният принцип, че гласът на народа има значение. Няма място за задръжки. Или подкрепяш този принцип, или не. Европейци, народът има глас. Европейските лидери имат избор. И моето силно убеждение е, че не трябва да се страхуваме от бъдещето.
Прегърнете това, което хората ви казват, дори когато е изненадващо, дори когато не сте съгласни. И ако го направите, можете да се изправите пред бъдещето с увереност и знаейки, че нацията стои зад всеки от вас. И това за мен, е великата магия на демокрацията. Тя не е в тези каменни сгради или красиви хотели. Тя не е дори в големите институции, които изградихме заедно като едно общество.
Да вярваш в демокрацията означава да разбереш, че всеки от нашите граждани има мъдрост и има глас. И ако откажем да чуем този глас, дори и най-успешните ни битки ще постигнат много малко. Както казва папа Йоан Павел II, по мое мнение един от най-изключителните защитници на демокрацията на този, а и на всеки друг континент: „не се страхувайте“.
Не трябва да се страхуваме от нашия народ, дори когато изразява мнения, които не съвпадат с тези на неговото ръководство. Благодаря на всички. Пожелавам ви успех. Бог да ви благослови".
