Явно не можете да излезете от схемата комунизъм — антикомунизъм и да махнете капаците от очите си. Говоря ви за антикомунизма сега, а не за преди 70-80 години.
А аналогията е съвсем точна — ако тогава в стабилизацията на капитализма сме били стигнали най-много до ниво фабрика, сега ако решим да го стабилизираме пак, ще започнем от същото ниво — фабрика. И сме едни 60-70 години назад от останалите държави от нашата черга. Пак да попитам — кой е виновен за това? Комунистите ли, които бяха стигнали нивото на комбинат (конгломерат в Западна Европа) или антикомунистите, които смъкнаха това ниво до сегашното състояние? Говоря за последните 30 години, така че не се разсейвайте с миналото.
Комунизмът в смисъл управлението на БКП доведе България до икономически крах. Този крах беше признат от самата БКП през 1989 и 1990 г. Крахът беше породен от икономическите трудности на СИВ , начело със СССР , вкл. задлъжнялостта към западните страни. За България основната причина беше натрупващия се хроничен дефицит по валутната сметка, който за последните пет години (1985-1989 вкл) е средно в съотношение 1.5:1, безкрайно бавното и неефективно преустройство на икономиката. Последното се илюстрира от две изказвания на Живков в рамките на по-малко една година по време на преустройството. Пред американски сенатори той твърди (приблизителен цитат по памет) "При нас социализмът е в правителството и в Политбюро. На нас ни плащат да говорим за социализъм. Но надолу , в икономиката е капитализъм,пълна самостоятелност на компаниите." Другото е на вътрешноправителствено заседание, пред което се оплаква, че ръководителите на предприятията лъжели правителството и под всякакъв предлог се опитвали да изцедят някой друг валутен лев от Мин. съвет за внос по второ направление. :D
До голяма степен това също така е свързано и със структурата на българската икономика, която през цялото си съществуване поддържа вътрешни дефицити на стоки клас а и клас б , които българските комбинати не могат за задоволят. Така основната част от външните заеми на държавата са търговски по своята същност, за т.нар. "стоки по второ направление". Българският износ не може да компенсира това поради различни причини. В "Единен план за социално-икономическото развитие на НРБ 1985" се отбелязва, "че поради ниското качество през 85 г. страната е принудена да изнася продукция ,
чиято възвращаемост е под 50%. Това изисква значителни дотации, изтощава икономиката , създава напрежение в прозиводството" . Същата година всичките 9900 дискети, изнесени във Англия са рекламирани и върнати. На английския пазар електрокарите, с които се гордеехме толкова, се продват с до 15% занижени цени, мотокарите - до 20%, металорежещи машини - до 20%, пак до 20% и хранителни продукти и напитки, като най-яркият пример е нашата друга гордост - българските вина, които трайно заемат ниската ценова ниша. А само като се сетя как едни другари се хвалеха с "пробива" на вина на английския пазар.
Въпросът с качеството и ефективността е непрекъснато поставян на конференции, партийни пленуми и конгреси. И към този тип търговски отношения се добавя сривът на съветския пазар и на СИВ, към които е насочен 3/4 от българския износ. Е, как да оцелеят прословутите комбинати? Впрочем заслуга на Живков е, че предвижда този срив още през 1986 г., когато поставя въпроса за "преосноване на СИВ", за по-голяма координация по образец на ЕИО. Но напразно
Искам да напомня , че България пропуска възможностите за предоговаряне и преструктуриране на външния дълг 1988-9 г. покрай плана "Брейди". Това говори много за финансовата компетентност на тогавашния елит. Това е резултат от непрозрачното поемане на външен дълг, нежеланието на българското ръководство външните кредитори да знаят общия външен на страната и страх, че подобни преговори биха довели до признание на плачевното състояние на страната, което да стане достояние на населението. Когато в началото на 1990 всички питаха "кой открадна валутния резерв", това беше защото малцина и у нас знаеха действителното състояние на нещата. А той се е стопил именно в резултат на финансовата политика през предходните 5 години, а не че някой го е изнесъл с куфарчета. Впрочем начинът, по който България спря да обслужва външния си дълг , също говори за компетентността на тогавашните управляващи, конкретно на лицето Луканов. Правителството го направи без предварителни консултации с външните кредитори, в разрез със стогодишна натрупана практика на българската държава, с което в един миг срина репутацията на страната като надежден партньор.
При условие, че комунистическият елит, който имаше най-добър достъп до образование , информация и контакти се провали толкова шумно, много ми е любопитно кой беше подготвен адекватно да ръководи страната в настъпилата
криза? И до днес, под лозунга "25 години капитализъм" населението в тая страна е масово финансово и икономически невежо. Само да напомня каква беше и все още е нагласата по прословутия план "Ран Ът", за който - напълно неадекватно - винят провала на българския "преход". Чета ги с интерес плачовете на Иван Ангелов по "върховата 1988 г." и за плачевното състояние на страната, ама хей тоя човек беше икономически съветник от високо ниво в продължение на сума ти години, член на сума ти комисии и органи.
Ми нека проследим биографиите на ръководителите на страната - от всички уж партии - колко от тях са родени, образовани и възпитани в условията на социализЪма, от какви семейства произхождат. Ами на онези от икономическата върхуша? Част от тях за една нощ се преквалифицираха в "антикомунисти", другите пък се преименуваха на "социалисти" - "модерни". "домократични", "с човешко лице", "алтернативни" и прочее, а трета част се "деполитизираха". Ама как става тая работа - човек формиран десетилетия като "априлско поколение на Партията" изведнъж хвърля десетилетен ментален багаж и нагласи и получава свише образование и компетентност да гради "национално отговорен капитализъм", че и съчетан с прословутата протестантска етика в комплект. И няма значение за кого говорим - за Андрей Луканов ли, за Илия Павлов ли, за Баневци, Бенчевци, Прокоипевци и прочее сволочи.
Та какво общо имал комунизмът .....
