Мислех си къде да го ръгна, че се нажежи готварската, пардон, изборната тема, та рекох да го паркирам тук, все пак кръчма е, тук се бистри политиката.
Исках да река на Асол защо БСП с Нинова немА шансове ни на тези избори, нито ще има на следващи. Поради няколко причини.
Изборите са пазар и всеки слага на сергията това, което има.
Ето ти ДСБ-то, имат за лице позастаряващ, но още минаващ моряк-удавник. Той храбро се хвърля от скалите в Росенец, бори тримата и половина гардове, налива масълце в позасъхналото кандило на патриотите, дето искат да освобождават България от турско влияние, вади плашилото с лика на Доган и народът се лови. Особено с подправката на зелените, щото всички искат да се хванат за зеленото, да са модни, уок и как беше още другата посудина.
Ето ти Слави, познат до кътните зъби, ако да бе имал мустаци и калпак, не му минаваше да го припознаят с Алековия герой. И той душа дава за свобода, но както е известно от един друг брадат персонаж в българската литература, дава народната душа. Тя, душата, като душата на учителя (пак от българската класика) лесно се подвежда и свива цигарка с Дявола. Добавяме кемане и патриотични песни и работата заспива, плюс наличието на сценаристи.
Ето ти ГЕРБ, тежко карат, "Служебни думи и местоимения - избръснати до синьо, акуратни..." както е рекъл друг класик, разчитат на привикналото население пак да купи същата стока, щото те са най-напред в управлението. Предсказуеми, стабилна клиентела, нищо ново, но народът, който не се радва на ново прасе и нов началник, щото не е ясно каква свиня ще излезе, може да предпочете познатото зло.
Ето ти онези буйните с непреводимо име, дето се люшкат между ставането на балканския юнак, но в чужбина, и просто ставането. Те се надяват на народа, що се е отвратил от всички други, да залюби тях, щото високо викат. Инак на тезгяха е празно, но това отдалеч не се вижда.
Ето ти войводите, тежки в буквалния смисъл на думата, в родната македонска русенска и плевенска метрополии. Никой не ги пита що се не борят у самата Македония - какво да ги питаш, като гледаш с какво са се запасали. Потъват като брадва в кисело мляко или пирон в Дунава, все тая, но на тезгяха им има силях, пардон, коланче, нож, сърп, череп и голяяяма софра, но само за тях си.
Ето ти възрожденците, възрожденци още направо нумеролози, и датата им на създаване съответстваща, и в Плиска се вричат, и цветовете на флага са техни, и лъв имат, и шрифт исторически, и на "Христо Ботев" централа. Но на едно голо русофилство далеч не се стига, даже с цветисти изрази. Пощо са се отцепили от силяха, ножа, сърпа и черепа, софрата е малка, но с повече патриотически песни се привлича народ в странство, щото носталгията, писъците по изгубената Македония дето трябва да си я приберем и така.
Няколкото работнички на трудовия фронт с понижена социална отговорност ли беше, активност ли беше, ги подминаваме, щото ще ме обвинят в припомняне на вицовете за бардака, курвите и креватите, нали се сещате.
И тук е сергията на БСП. Хем е стара партия, хем се е обновила. Хем няма общо с онова лозе на Габровски, хем оттам иде. Хем е лява, но кое е лявото й не се разбира. Единственото, което БСП би могла да сложи на този тезгях, са мечтите. Онези искрометни мечти, заради които Вапцаров ще напише най-прекрасните стихове, заради които Поп Андрей ще си сложи въжето сам на врата след като е гръмнал последното джепане в Божия храм, по съвместителство работното му място, заради които Георги Кирков (още преди да стане зала, че и пленарна) ще вбесява цялото народно събрание, заради които Росица Манолова ще остане вдовица след като е била съпруга около час, заради които цяла Европа ще става на крака пред Георги Димитров, героя от Лайпциг, заради които Пеньо Пенев ще строи Димитровград, а Георги Какалов ще се отрече от името си, за да изглежда по-добре вестникарската колона.
Обаче от всичко това БСП се е отрекла, и трябват нови мечти. Тук има едно непреодолимо препятствие - БСП няма водач, който да въплътява тези мечти. Корнелия Нинова е изключително интелигентна жена и верятно е напълно наясно с това. Нейната задача е да намери и отгледа този водач, да го сложи здраво на краката му/и и да се оттегли внимателно след като е разчистила пътя и партията пред него/нея. Защото до последното й явяване на сцена ще й се припомнят Техноимпекс, панаира, Гергов, на нея ще бъде закачен Станишев, но не за добро. Към личната й биография ще бъде непрекъснато добавян синът й, щото той така по чужбините вместо тук с майка си, нали, да гради държавата. Това с градежа на децата и семейството е стар български начин да бъде прекаран по-наивният. Спомнете си приказката за най-младия дюлгерин, когото родните му братя излъгали, като рекли на жените си да си стоят дома, белким дойде най-младата снаха, нея да вградят в основите. Народът български обожава човешките жертвоприношения, най-добрите произведения в литературата имат поне по няколко скелета. Султана ще отрови Катерина, Шибил и Рада ще умрат на една ръка разстояние, Старшията и Спасуна ще се изтребят взаимно, Динко ще умре в ръцете на Ирина, Мунчо ще бъде обесен поради протеста си, но всичко това е литература. А синът на Нинова е жив човек, и няма майка – поне аз не познавам такава – която ще рече, ела, чедо, да те вградя в основите на таз благодарна към спасителите си страна, в тази земя обетована, на която ти си й длъжен само защото си се родил в нея, и нямаш избор да си живееш твоя живот. Ето затова Нинова е дважди неподходяща. И пак повтарям, тя е достатъчно интелигентна за да го знае сама. Но също така е достатъчно интелигентна да види, че при всичкия наплив на желащи за поста й, желаещи за работата й няма и не се предвиждат към ден днешен. Защото това е работа черна, неблагодарна, мръсна – от кюмюр да правиш звезди, от кал дворци да градиш, ама стъклени и бляскави, та благодарният ти народ да те нарича с имената, са които наричаше Людмила Живкова, която има това лично неблагоразумие да се хване да дърпа народа към доброто, светлото и вечното. Някой да не помни как свърши тази работа? Затова ми се струва, че Нинова е поредният трагичен политик в историята българска. След има-няма сто години, ако все още има България, може някой историк да спретне „Трагическите строители на България“ и да сложи там Каравеловия род, Стамболийски, Стамболов, Александър Батенберг, Елеонора Българска, Константин Муравиев, Атанас Буров, Тодор и Людмила Живкови, Жан Виденов, пък и нея, защото там й е мястото. Ей сега ще дойде Памфуций да рече кого съм пропуснала, защото списъкът е недопълнен.