А, както виждам, добре се справяте и без мен и моята МПЛ. Почти сте се изпотрепали.
Не мисля, че модерацията на форума може да реши проблема с определени тежки дефицити. Предимно ментални, но не само. Сколько бы гуз не обмывал, глазом не сделаеш. Е, някой с по-добро възпитание от моето би рекъл, че колкото и да търкаш керемидата, рубин няма да стане. Не е въпрос на постоянство и добра воля, думам. Някои неща са си просто такива.
Напуснах форума на СЕГА, защото Дорис, към която винаги съм имал най-добри чувства, уважение и съчувствие, намери за необходимо да ме обиди съвършено незаслужено и непровокирано. Да, както рекла мечката в една приказка, с която баба ми, светла и памет, ме възпитаваше, люта рана зараства, лоша дума се не забравя. Но не това ме накара да напусна онова място. Това бе решимо. Можех просто да "погреба" Дорис, както бях "погребал" там двама-трима. Просто ги считам за мъртви, а с мъртви не говоря, пък и мъртъвците не разказват истории.
Непредолимият проблем бе, че не мога да "обитавам" място на несвобода и неравенство. А несвобода и неравенство е някой да има пожизнения имунитет да обижда без да носи последствията от това, никога неспестени на останалите. Имах обичая чинно да си стоя във фризера при наложен бан. Когато съм считал, че е неправилно наложен, се ограничавах да пиша на sybil мейли, в които в присъщия си жлъчен стил споделях презрението си към жалките и опити да ме превъзпита. Тя ми отвръщаше с укори, че съм арогантен, конфликтен, провокативен и не изпитвам уважение към опонентите си. Вай! То ми било личало, пък аз да не знам.
Тук ми предложи да надзърна Сержанта. И понеже ценя мнението му, последвах съвета му. Преди това го попитах защо е създадено това място. Той ми отговори.
Е, дойдох. Даже се регистрирах. И?
И приех и тук да понасям обиди от разни жалки янлъш ченгета с афинитет към болда, главните букви и червения цвят. Търпи се. Винаги можеш да си премълчиш, докато галиш с брусчето ръба на емпеелката. По-трудно се търпи невежеството, но даже и на това се свиква. Със скуката е още по-трудно - да няма нищо интересно, което да си струва да прочетеш и научиш. Е, казваш си, като искаш да научиш нещо, ходи в библиотеката, не на форума. Яденето е там, тук си на диета. Та, и на това му се намира колая.
Лошо става, обаче, когато въпросното янлъш ченге вземе да се изживява като местния полицмейстер. И раздава оценки, характеристики и разпореждания, според преддставата му за устройство и ред на това място. Това вече може да ме накара да прибера мекия брус.
Ей, ченгенце, що не вземеш да си ... в болд, в червено, и с голяма буква!