Именно, защото в сравнение със Западна Европа и изобщо с капиталистическия център нашият капитализъм е по-експлоататорски, по-клептократски, периферен, компрадорски, то той е и много по-убийствен от този в Западна Европа. Неговата система убива не само майките на децата с увреждания, но и хиляди други българи, по множество различни начини.
Това е обобщаващият извод на проф. Проданов. Какво да се прави, тогава, по тези места? Каква е ролята и мисията на една лява партия? На БСП?
Можем да тръгнем на революционен курс - към социализъм. Можем да тръгнем на еволюционен курс - към капитализъм, който е по-малко експлоататорски, по-малко клептократски, по-малко периферен, по-малко компрадорски, с надежда да е и по-малко убийствен.
И така - революционна или регулационна мисия и роля? Отговорът изисква анализ. Ако всичко това тук, по тези места, е национална специфика, то може би си струва опитът да го регулираме. Ако, обаче, то е присъща на капитализма комплексна характеристика, толкова по-зле за капитализма - чака го революция.
Всъщност, опазил бог да ми припишете теза, че революциите са резултат от нечий анализ. Не, не е така. От системна гледна точка, системата наближава точка на бифуркация и революцията е един равновероятен на другите изход. Около точката на бифуркация можете да си спестите анализите. Там знанието, че не може да се знае, ви стига. На анализ, обаче, можете да подложите факторите, които ви водят към бифуркационната точка - този и всеки следващ път.
Дотогава? Дотогава, стоим си в атрактора, въртим се из него като хамстер във въртележка, и чакаме да мине наблизо някой друг атрактор, че да се топнем в басейна му. Последният намина къде 2007 година - влязохме в ЕС. Но вече десетилетие му се дърпаме. Влачи ни към стария, щото е още в нас. В мисли, сънища, манталитет.