Демокрациите реагират бавно, но когато се събудят, те не спират. На 1 декември, в Париж, рушителите искаха да унищожат Франция, на 8-ми, полицията ги обезоръжи. Отново имаше същата сплав от левичари, фашисти, градски младежи в края на деня и грабители, братя врагове, но сиамски братя, жадни за вандализъм. Нека кажем ясно: въпреки щетите, полицията хладнокръвно спаси републиката в Париж, както и в Сен Етиен или Бордо. Тя заслужва възхищението ни. Както казваше Паскал: “Правосъдие без сила е безпомощно; сила без правосъдие е тиранична”. от Паскал Брюкнер, в.
"Гласове"Този, който извършва насилие, вече не е жертва, а варварин, подчертава френският философ в интервю за “Фигаро” по повод движението на “жълтите жилетки” и последните събития в страната. Няма да разберем нищо от движението на “жълтите жилетки” обаче, ако не вземем предвид историята на Франция през последните двадесет години: бунтовете от 2о05 г. и техните повторения по-късно, сред които Вилие льо Бел през 2007 г. Именно те определиха прага на допустимото насилие при всеки конфликт. Липсата на държавна реакция в изгубените територии на републиката вдъхнови най-радикалните “жълти жилетки” и ги накара да повярват, че могат да тръгнат към Елисейския дворец.
Всичко изглеждаше възможно, дори свалянето на институциите.
Откриваме този налуден миметизъм при гимназистите, които си играят на бунт в комбинация с хормонална турбулентност и рисково поведение. Паленето на коли, разрушаването на заслони на автобусни спирки, замерянето с камъни и евентуално убиването на полицаи, е един от начините да се вземе матурата на улицата, по-лесна от всяка друга. Изметта с качулка от предградията се е превърнала в модел за подражание на всички.
Меланшон, Безансно, Еманюел Тод и други искат хаос. Тяхното кредо е: имам омраза, дайте ми мишени.
Техният враг е демокрацията, пазарът, институциите, Франция.
Те подклаждат разочарованията, издигат финансовите или социални трудности до ранга на престъпления срещу човечеството. След като не бяха последвани в урните, те търсят реванш на улицата. Гледат на насилието като на майка на историята и смятат, че страната ще падне като зряла круша в ръцете им.
Правовата държава обаче не трябва да бъде право да се разрушава държавата.
Трябва да издигнем стена на срама, на която да бъдат изложени снимките на всички размирници, пучисти, нацистчета, салонни болшевики, отвратителни интелектуалци, които искат да проливат кръв.
Да наричаш най-протекционистката държава в Европа насилническа, репресивна или фашистка, значи че си паднал на главата си. За да оправдаят ексцесиите на демонстрантите, ги описват като жертви, които в нашата християнска култура са сакрализирани. Фактът, че си “потиснат”, ти дава право да чупиш, гориш или дори да убиваш, ако пожелаеш. Дължат ни всичко, заради страданието, което сме понесли, казаха някои бунтовници.
Това е отвратително изнудване, което оправдава злото.
На всичко това трябва да отговорим ясно: ако извършвате насилие, вие вече не сте жертви, а варвари.
Алибито на справедливостта често е параван на най-низки страсти: безсилна завист, ревност и омраза, както казваше Стендал за Франция след революцията.
Омразата към парите при французите е преди всичко омраза към парите на другите.
Спомнете си фразата, която Балзак слага в устата на Вотрен: “Зад всяко голямо богатство има голямо престъпление, което е било добре извършено и добре прикрито”. Според господстващата догма по-добре е да обеднеят богатите, отколкото да забогатеят бедните. Данъкът върху богатството е глупав, но чисто символичен данък. Неговата реформа трябваше да бъде условна и по-добре обяснена. Сигурни ли сме, че тези 4 милиарда наистина са били реинвестирани в икономиката? Това беше методологическата грешка на президента.
Какво трябва да се направи за излизане от кризата?
Възстановяване на правовата държава и наказание за размирниците. Колкото и да не им харесва на кресльовците, Макрон няма да подаде оставка. Той беше редовно избран и трябва да завърши мандата си. Френският народ, както всички народи в Европа, иска да отново да стане господар на съдбата си, както по отношение на данъчното облагане, така и на имиграцията. Кралят технократ ще трябва да слезе от своя пиедестал, да промени стила и да превърне гнева в конкретни мерки.