Много се говори и се пише за автономните коли. Но ако попитаме хората, които се занимават с тази технология, мнозинството от тях са единодушни: има още много вода да изтече, преди този род превозни средства да станат готови да се движат по пътя.Оптимистичните оценки гравитират около „след 10 години”. Много други казват „няколко десетилетия”. Така е, защото изследователите се опитват да се справят с редица пречки. Самите превозни средства „дебютират” в ограничени, добре картирани райони в почти идеални градове.
Една фатална катастрофа в Аризона, САЩ, където автономно превозно средство на Uber уби пешеходка през през март 2018, забави изпитанията на автономни превозни средства в реална среда. Инцидентът изостри общественото мнение относно безопасността на превозните средства. Компаниите „свиха” изследванията си, за да бъдат по-внимателни.
Има поне 5 големи проблема, които трябва да бъдат решени, преди да видим автономните превозни средства в действие.
Дъжд и снягКогато покрие настилката, снегът пречи на „зрението” на автономната кола и способността й да вижда маркировката. Колата вижда своя път главно чрез камери, които следят осевите линии. Изследователите засега не са намерили начин да се справят с това. Ето защо голяма част от тестовете се извършват в благоприятни климатични зони като Аризона и Калифорния.
Силен сняг, дъжд, мъгла и пясъчни бури – могат да попречат на визията на камерите. Светлинните лъчи, изпращани от лазерни сензори, могат да отскачат от снежинките и да накарат колата да „мисли”, че там има препятствия. Радарите могат да виждат и при лошо време, но пък не могат да показват формите на обектите, а това е необходимо на компютрите, за да разберат какво има отвън.
„Това е все едно да загубиш част от зрението си”, казва Радж Райкумар, професор по електротехника и компютърна техника в университета Карнеги Мелън, цитиран от techxplore.com.
Изследователите работят по лазерни сензори, които използват различна дължина на вълната на светлинния лъч, за да виждат снежинките, споделя Грег Макгуайър, директор на лабораторията за тестване на автономни превозни средства Mcity в Университета в Мичиган. Разработва се и софтуер, чрез който превозните средства могат да правят разлика между реални препятствия и снежинки, дъжд, мъгла и други атмосферни условия.
Паважи и лентиПо целия свят маркировките са различни, а на някои места дори не съществуват. Тъй като пътните платна и техните ограничителни линии не са стандартизирани, превозните средства трябва да се научат как да се движат по различен начин във всеки град. Понякога няма никакви ограничители, които да помогнат на превозните средства да „преценят” ширината на лентата.
Например, в индустриалния квартал „Стрип” в Питсбърг, където се тестват много автономни превозни средства, градът очертава линии по тесните улички, за да отбележи къде трябва да спрат колите при наличието на стоп-знаци. Това може да е по силите на водача, но линиите са доста назад, а сградите напред – автономните автомобили не могат да виждат трафика по пресечката, ако спрат на подобна линия.
Справяне с човеците на пътяАвтономните превозни средства ще трябва да се справят и с хората на пътя. А те не всякога се движат по правилата. Някои паркират колите си така, че заемат две ленти. Други се разхождат и пресичат далеч от кръстовищата,току пред някой приближаващ автомобил.
Наскоро в Питсбърг водач, участващ в тестовете, се наложи да поеме контрола, след като автономната кола спря по време на десен завой, блокирайки цялото кръстовище – защото не можеше веднага да реши дали да заобиколи камион, който е паркирал върху две ленти.
„Дори и колата успее да прецени какво да направи, това е споделено пространство и е социално неприемливо” да блокира трафика, обясняват специалистите.
Освен това хората имат навика да търсят контакт очи в очи с другите шофьори на пътя, за да се уверят, че колегите гледат в правилната посока – нещо, което все още се разработва за автономни превозни средства.
Към всичко това трябва да се добави и видимата неприязън, която някои хора проявяват към колите-роботи. Полицаите в Аризона са регистрирали 21 случая, в които хора се държат „странно” спрямо автономните коли, включително един случай с мъж, размахал пистолет срещу Waymo, няколко спуквания на гуми, хвърляне на камъни.
Леви завоиДа решиш кога е правилният момент за ляв завой пред наближаващия трафик си е трудна задача и за хората зад волана – такава, която е причина за много катастрофи. Автономните автомобили имат същия проблем.
Главният изпълнителен директор на Waymo Джон Крафчик заяви в неотдавнашно интервю, че автомобилите на компанията все още се сблъскват с този проблем на кръстовищата. „Мисля, че нещата, които са предизвикателства за хората, са предизвикателства и за автономните коли”, каза той.
Потребителско довериеФаталната катастрофа на Uber близо до Финикс миналата година направи повече от това да „замрази” тестовете на автономни автомобили в реални условия. Тя шокира потребителите, които някой ден ще бъдат изправени пред решението дали да се качат в превозни средства, които се управляват самостоятелно.
Много от потребителите не са особено склонни да се откажат от шофирането в полза на контрола на компютъра. Този страх постепенно ще се преодолее. Компаниите за автономни превозни средства правят така, че да показват информация на пътниците-изпитатели за това накъде се движат превозните средства и какво виждат сензорите им.
„Колкото повече пътуват, толкова повече хората се доверяват на автономните превозни средства”, казва Крафчик от Waymo. И все пак това е нещо, с което производителите ще трябва да се съобразяват още доста време.
https://technews.bg/article-114389.html
