Я да опитам извън зоната на клишетата.
Значи, за мен манастирите са различни. Има комерсиални места, където вярата в чудесата е за продан, където грижата за паветата на двора е повече от грижата за пътя към Бога и за краката на идващите да се поклонят на чудотворната някога икона (справка, Бачковски манастир, някогашно място на уединение и молитва, днес сергия). Има места исторически, където се учи историята, без да се напряга религията, те си съществуват съвместно и разделно (справка, Рилския манастир). И накрая има места, където отива човек именно да се откъсне от ежедневието си, да се опита да се настрои като музикален инструмент белким налучка точната нота на обръщението си към нещо съкровено, където и стените помагат, нищо, че може да не са домашни (справка, манастира свети Йоан Бигорски у комшиите).
А идеята за постоянната търговийка с Всевишния някак не ми беше идвала наум. Концепцията ми е любопитна, но ще ми трябва време за осъзнаването й. Аз все си мисля, че молитвата е едностранен акт и не предполага жертвоприношение от някакъв вид или поне не извън канонизираните традиции, които пак водят до ближния, а не до олтара в черквата.