Никак не разбирам какво иска да каже Firmin. Самият той наясно ли е? Ако отношението на българите фили и фоби към Русия е психично отклонение, как да разбираме, че той бил „убеден русофил“? Да не би убеденост и патология да са едно и също?
Възможно най-логичният въпрос, произтичащ от изложената от мен теза. Очакван. Естествено, че съм си го задал и съм търсил отговор за себе си. Както и ти. За себе си. Защото след като си отговориш какъв си (русофил), зряло е да се запиташ и защо си (русофил).
При мен отговорът идва от различни посоки. Първо, в годините на формирането си като характер и личност съм бил изложен на твърде висока "доза" руска (по-точно - руска и съветска) култура - литература, наука, кино, музика, изобразително изкуство. С годините дозата не намаляваше, а нарастваше. Излизах от Руската книжарница с по от три до пет книги всеки път, а то ще рече - поне веднъж седмично. Художествена литература, мемоаристика, научно-популярна и научна литература, основно, включително същата - преводна, защото преводната система на руснаците бе изключителна. От РЕП-а съм си тръгвал с дузина вестници и списания в ръка, поне веднъж месечно, а иначе с около пет седмично. Това, в младостта ми, при Перестройката, още повече. Отделно срещи с представители на руската интелигенция - такива се организираха редовно. Цялата литература по специалността ми в гимназията и университета бе на руски. Учех от руски учебници, нашите, сравнени с тях, не ставаха за нищо. В армията - съветска техника, съветски (руски) наръчници. Приятелите и съучениците ми - като мен. Дванадесетте стола, Златния телец, Висоцки ни бяха като "кодови таблици". По едно време и мислехме и сънувахме на руски. После, след промените, любимият ми сън беше как влизам в руската книжарница и си купувам книги. Като гладно цигане сред тавите с баклавите. Но се събуждах разплакан. Абстинентен.
Второ, като "момче гърче", за каквото се имам, малко пресилено, честно казано, руското православие и руският филеленизъм са ми близки. Ако трябва да съм честен, поразхлабената ми връзка с българското допуска вклиняване на нещо не-българско. Въпреки че в онези времена, пък и в тези не мисля русофилството като не-българско. Български феномен си е, на малко поизпуснатата мярка, мяра.
Трето, заради първите две ли или заради друго, но разбирам руснаците твърде добре и са ми близки. Два епизода. Първо, преди 35 години, в армията, когато бяхме в Южна Русия успях да излъжа едни деца, че съм руснак, но дълго съм живял в България. Второ, преди време, няма да уточнявам кога, една рускиня ми каза, че съм се любел като руснак и съм много различен от българите, които познавала. Стори ми се комплимент, ама как да е сигурен човек. Горката, един от белезите, които посочи, бе че кожата ми е твърде бяла за българин. Щеше да е смешно, ама е тъжно, някак. Преподавателката ми по руски твърдеше, че говоря руския като живял в Русия - заради блатния жаргон (криминалета прочетени много) и архаизмите (историческа литература прочетена много). Но това беше отдавна. Днес руският ми е безнадеждно закърнял. Е, все пак с руснаците в Поморие се оправям на руски. ;-)
Обаче! Нищо от горното не ме прави да съм безкритичен към руснаците и някои прояви на русофилството у нас. Относно руснаците - именно защото ги усещам добре, бързо ги хващам, когато стават арогантни, непочтителни и твърдоглави. И не го толерирам. А на тях не им харесва. Към нас те са, в най-добрия случай, патерналистично настроени. Което е приемливо в твърде тесни, лесно нарушими, граници.
А за дразнещите прояви на българското (ляво) русофилство разговорът, вече писах на Джиджи е много дълъг.
И като рекох ляво, за пълнота, трябва да добавя и още един мощен фактор, формирал ме като русофил - комунистическата идеология, антифашизмът и, тук някои ще подскочат, антисталинизмът.
Накрая, няма да скрия, че руският отпор с чувство за хумор, на американската арогантност и паталогичната им претенция за изключителност и световна мисия, също укрепва русофилството ми. И не, не съм американофоб. Американският народ, в моя случай, ми е братски, буквално.