ти май се измъкна някак ? а?
От кое, мило? Коя е тая стяга, де ме стегнала, че да и бягам?
Президентът ясно каза в словото си - политиката е неканен гост на празничната трапеза. Но този гост идва и сяда, сяда и не пита. Той присъства чрез отсъствие - чрез нещата и хората, които трябва да бъдат на и около масата, за да е истински празникът, а не са.
Президентът предпочете да се присъедини към ощетените и онеправданите, към тези дето седят в компанията на самотата, на оскъдицата, на болестта, на лишението, на лишените от надежда.
Кое единство трябваше той да олицетвори в словото си - на сития и гладния, на силния и немощния, на този, който прегръща децата си, и на другия дето милва екрана на лаптопа или стъклото на портретчето с внуците, на труженика с ограбилия труда му, на този с бъдеще и на този, за когото бъдеще няма? Не, няма такова единство.
За какво го укоряват? За честността? За това, че избра хребета между старата и новата година, за да посочи проблемите, а така също и тези, чийто дълг е да ги решават с общи усилия - всички ние.
Какво искат мадам В и други медийни "мадами"? Радев да застане за водач на ситите, да ги припознае за свои? Или поне да не им вгорчава хапката и глътката с думи за тези в нужда? Гадно, а? Развали ви рахатя навръх кефа ви? Ай, да му се не види! Сега ли се намери баш да ви напомни, че кръчмарят иде със сметката? Разтури ви купона. Язък!