Тук ми харесва (пу! да не и е уроки!) елегантността на модерацията. От субективна гледна точка, това е заради качествата на модераторите. От обективна - все пак поради малката ни численост и активност, сравнено с Другото място.
Но не примитивността на модерацията на Другото място (Колко шик, а! - Другото място. Все едно сме в Кеймбридж и одумваме Оксфорд) ме накара да го напусна. Тръгнах си заради Дорис. В този случай модерацията имаше косвена функция, чрез нееднаквото третиране и привилегиите, с които Дорис се ползваше. Косвена и не решаваща. Дори да бяха баннали Дорис тогава задълго, това нямаше да промени решението ми. То бе нещо между мен и Дорис.
Независимо през регистрация или не, но с влизането във форума влизаме в човешки отношения. С всички съпътстващи екстри.
Не че ви одумвам, ама тези дни се ужасих. Покрай баталията за неща, произтекли от невиртуална среща на форумци. Първо ме стъписва ролята на алкохола. Чудя се, какво количество алкохол е нужно, та да се преглътнете един друг или пък защо срещата не е достатъчно приятна и беседата съдържателна и интересна, без да е обилно обляна с алкохол. И веднъж подпийнали, какви по дяволите сте ги вършили, че се и похвалвате. С тези мили спомени добавяте аргумент в подкрепа на виртуалността срещу виталността на общуването. А жалко. Аз винаги съм бил с очакването и разбирането, че не-виртуалното аз е за предпочитане, че всички тук навън, в реалното, са по-готини. Затова и съм прощавал и подминавал много неща. А, оказва се, не е така. Вън, оказва се, бродят бесовете. Тъй ами, аз си мислех, че Бог, като ни е забравил, вселили сме се виртуално тук, за да не плашим минувачите. А то тук било убежището, ти да видиш.