Катарзис ли някакъв е изживяла и се е пречистила от греховете си да обслужва отявлено неморални и неизгодни за държавата сделки?
Не. Просто е излязла на "оперативен простор", "еманципирана", както се посочи по-горе, от тези, които и купиха стола на Позитано 20. Но условието на тази "еманципация" е низ от победи, защото победителите не ги съдят, но горко на победените.
От горест тежка и незавидна победените може спаси единствено "всенародната любов". Така и Корнелия "Дукс" Нинова се погрижи, под лицемерни клетви за демократичност, да създаде института на общо-партийния избор на председател. Впрочем, добра сметка.
Добра сметка, ама без сайбията. Върховният орган на партията си остава Конгреса. Неговите правомощия са практически всеобхватни. Той е, който решава в БСП.
И така, на Нинова, от позиция на председател с предсрочно прекратен мандат, което Конгреса остава само да констатира, ще се изправи пред този Конгрес, в качеството си на вече редови член на Националния съвет и ще го призове да преразпредели власт, отказвайки се от нея. Властта да определи лидера на Партията. И то точно в този момент на лидерска криза, който, от системна гледна точка, е бифуркация.
Защо да го прави? Конгреса. Защо да го прави - да се лиши от власт? За да се разтовари от отговорност? Като прехвърли очевидното разделение в най-ниските нива, в темелите на партията? Не мисля.
По-горе някои тук настоятелно ме питат Кой? Кой? Кой? Мога да ви кажа кой. Този, който има разбирането и е готов убедено да даде гаранции, че присъщият на БСП, в добрите и традиции, колективен начин на взимане на политически решения, ще бъде възстановен. Този, който даде гаранции, че ще се подчини на Конгреса. Този, който даде гаранции, че ще се подчини на Националния съвет на Партията. Този, който даде гаранции, че ще подчини на духа и буквата на Устава на БСП. Той ще премине.
Конгреса няма да вземе решение да хвърли в смут (хубава дума, японският аналог е "ран", китайският - "луан", старобългарският - "смута") Партията така, щото излъчила лидер, навярно с твърде крехко мнозинство, след поне два кръга оспорван и спорен в резултата си общо-партиен избор, да го подложи на изкушението на едноличната власт на Позитано 20. Не. Пътят напред за БСП е във възвръщането на колективното начало, в пълното и пълноценно осъществяване на политическите функции на органите и - такива, каквито Устава на Партията определя. Иначе - ще се превърне във версия на свинщината ГЕРБ, с грухтящия и нерез начело. А в свинщините, видя се, те са без конкуренция.